ГИШЀ

ГИШЀ, мн. ‑та, ср. Служебно място в зала на учреждение (банка, поща, транспортна станция и под.), обикн. отделено с преграда с прозорче, за обслужване на посетителите. Те [старците] влизаха тихичко, провираха глави през кръглото прозорче на гишето и някак виновно усмихнати питаха: — А мойта пенсийка да е дошла? Л. Михайлова, Ж, 124. Въпреки че всички гишета бяха с надписи, в салона имаше служебно лице — информатор на посетителите, седнал в средата на едно високо кръгло гише. П. Мирчев, СЗ, 38. От хола се влизаше в широк коридор, заобиколен от всички страни с гишета за разменяне на пари, изпращане на писма и телеграми. Г. Белев, КВА, 41. Билетно гише. Телеграфно гише. Гише за информация.

— Фр. guichet.

Списък на думите по буква