ГЛАВАНА̀К

ГЛАВАНА̀К, мн. ‑ци, след числ. ‑ка, м. 1. Диал. Главоч (в 1 знач.) (Н. Геров, РБЯ).

2. Човек с голяма глава, но не много умен (Ст. Младенов, БТР I).

Прен. Разг. Руг. За прост, недодялан или глупав човек. Дадох си всичките парици на един евреин за стока, а той ми отпусна кредит за още толкова. — Гледай, човек — мисля си. — Друга вяра, ама на̀ — и сърце има, и душа му дал Господ ... Не прилича на нашите главанаци, дето все гледат как да те използуват и запилеят. Чудомир, Избр. пр, 161. — Ставай — казва, — главанако, да те прегърна! За щуротията вече си получи пая, но затова, че си остригал брадата на ходжата — аферим! Н. Хайтов, ДР, 170.

Списък на думите по буква