ГЛАВА̀РЕВ

ГЛАВА̀РЕВ, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Остар. Прил. от главар; главатарски. Маврен обади на жените главареви, че те са ослободени и могат да излязат от тъмницата. Е. Мутева, РБЦ (превод), 172.

Списък на думите по буква