ГЛАВАТАР —Речник на българския език — алтернативна версия

ГЛАВАТА̀Р, ‑ят, ‑я, мн. ‑и, зват. ‑ю, м. 1. Лице, което възглавява, предвожда бойна група; предводител, вожд, водач, войвода. Всяка сутрин пред чадъра на Индже се търкаляха глави на хайдушки главатари. Й. Йовков, СЛ, 143. Слабият Смилец, .., сега се заместяше от войнствения татарски хан, .., главатар на кръвожадни пълчища. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 66. На двайсетгодишна възраст [Боре Вихор] е бил за пръв път затворен като главатар на заговор. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 10. Дружина вярна сговорна, / който байрако прескочи / .. / той ща ни стане байрактар / .. / на дружината главатар. Нар. пес., СбНУ ХХVI, 55. // Ръководител, водач на временно групирани за някаква цел лица. Той трябваше да възстанови засегнатия си авторитет на всепризнат главатар в игри, в лудории, в приключения и грабителски похождения по чужди овощни градини. Т. Харманджиев, Р, 98. Групата ни се наричаше спортен клуб "Шипка" .. Главатар и капитан на тима ни беше едно високо и мургаво момче на име Наско. П. Незнакомов, МА, 91-92.

2. Лице, което възглавява, ръководи социална общност — племе, партия, някаква институция и под.; ръководител, водач, вожд. Раковски излиза така рязко срещу Драган Цанков и неговото движение, тъй като не може да търпи нищо, което не произлиза от него, на което той не е главатар. Т. Жечев, БВ, 135. По всичко личеше, че новодошлият беше главатар на туземците. М. Марчевски, ОТ, 49. Няколко главатари на либералната партия направиха избирателни обиколки в самото навечерие на изборите. Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 209. Избра са първият автономен български черковен главатар (екзарх). Ч, 1875, бр. 10, 461. Главатарите на вероизповедните християнски общини ще си завардят привилегиите. ДЗ, 1868, бр. 10, 39.