ГЛАВАТАРИН —Речник на българския език — алтернативна версия

ГЛАВАТА̀РИН, мн. главата̀ри, м. Остар. сега простонар. Главатар. Гуеро ся оженил за дъщерята на един главатарин и за малко време възвисили го и го направили войвода. П. Кисимов, ОА II (превод), 25. Тутакси оставих града на човекорезците, на които благодарният главатарин при сичката своя жестокост ми даде да почувствувам, че и той е великодушен. Знан., 1875, бр. 14, 215. Снощи ми са дошле, мамо, / госте,.. — / се с бели коне, мамо, / и с жълти юзди. / Главатарин беше, мамо, / мойто първо либе. Нар. пес., СбНУ XLVI, 218.