ГЛАВАТАРСТВО —Речник на българския език — алтернативна версия

ГЛАВАТА̀РСТВО, мн. няма, ср. Длъжност, пост на главатар; ръководство, водачество. Обикаляше [Мехмед Синап] с дружината си селата на Чеч, събираше хората и им говореше за теглото на народа .. Той прие главатарството по право и по задължение, признат от всички като човек, който пръв е дръзнал и е сполучил напълно. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 212. // Положение, роля, дейност на главатар. Той се гледаше сега като друг човек и му бе чудно, че една случка го изправи пред главатарството. Трябвало значи да умре старият и Кондо изведнъж да се види глава... баща на всички... господар на всички... Д. Немиров, Б, 24. Организацията се лиши от много ръководещи сили. И Гоце беше обременен с фактическото главатарство над цялото съзаклятие, при всичко че местата на осъдените борци не останаха празни. П. К. Яворов, Съч. II, 225.