ГЛАВЕНИК —Речник на българския език — алтернативна версия

ГЛАВЕНЍК¹, мн. ‑ци, м. Диал. Годеник; главник¹. Тя беше от година заглавена за Реджеп,.. Главеникът ѝ беше войник. Двамата щяха да се съберат, след като той се уволни — да порасне още Емине... Б. Несторов, АР, 137. — Дунаве, бистра водице, / .. / Дали не мина млад Стоян, / млад Стоян, мойо главеник? Нар. пес., СбНУ IV, 29.

ГЛАВЕНЍК², мн. ‑ци, м. Диал. Главенка. Конопи и лен дават два вида растения, едно мъжко, а друго женско, което дава семе. Женское се зове главеник. Г. С. Раковски, П I, 82-83.