ГЛАВЕНИЦА —Речник на българския език — алтернативна версия
ГЛАВЕНЍЦА ж. Диал. Годеница; главница2. И до края той останал ерген, не прежалил главеницата си, която му отнел Вълчарският син дядо Стоилко. А. Страшимиров, ЕД, 40. Дето бяха главените, / главеници си оставеха, / тебе Недо, купуваха: / кой ножове, кой синджире. Нар. пес., СбНУ XXXVI, 37.