ГЛАВЕНКА —Речник на българския език — алтернативна версия
ГЛА̀ВЕНКА
ГЛА̀ВЕНКАж. Диал. Стрък коноп или лен с женски клас, който дава семе; главеник2. — Стоене, първо венчило, / я жъни да пожънеме, / .. конопе да оберем,/../ и главенката ша оберем. Нар. пес., СбВСт, 539.