ГЛА̀ВЕШКИ

ГЛА̀ВЕШКИ нареч. Диал. 1. Презглава, стремглаво; главурешки. Едвам изтрая той, дорде да излязат господарите му. И щом остана свободен, главешки се затече към хорото. Т. Влайков, Мис., 1896, кн. 1, 248. — Вървете, дребосък — каза им с груб глас, — ви сте тук лишни.. Децата потекоха главешки, частити поне с това, че ся избавили от надзора. С. Радулов, ГМП (превод), 101.

2. Направо, без помощта на някакъв съд (за пиене от извор или от широк съд); главурешки. Пия вода главешки.

3. Без изключение на някого, масово (Ст. Младенов, БТР). Виж тоя народ как ще им се притече главешки със своите щедри помощи. Ст. Младенов, БТР I, 428.

— Друга форма: гла̀вечки.

Списък на думите по буква