ГЛАВИНА —Речник на българския език — алтернативна версия

ГЛАВЍНА¹ ж. 1. Средна дебела част, център на колело от превозно средство и др., където са прикрепени спиците и се вкарва оста. Колелата затънаха до главините, конете спряха. Й. Йовков, ЖС, 188. Рашко стъпи на главината на предното колело и седна отпред на каруцата. К. Петканов, ЗлЗ, 87. Челната електрозаварка се прилага най-често при производството на главини за велосипедни колела. П. Минков и др., ЕФМ, 9. За воденичното колело трябваше и нова главина. Силната вода иска здраво колело, яка главина. К. Петканов, ОБ, 50.

2. Лозов корен. След тая случка целия ден вчера Янко работи с баща си на лозето. Помагаше му, чистеше лозовите главини. Ем. Коралов, ДП, 18. Още сутринта отиде

на бащиното си лозе .. до обед отрина тридесетина главини. Т. Харманджиев, КЕД, 138. Днес нейните лози са си пуснали буйните леторасти .. И мискетниците, и десертните главини са се разлистили и разклонили богато. Ст. Станчев, НР, 194.

3. Техн. Част на машинен елемент с форма на втулка, която служи за закрепването му на вал или ос. Ремъчните шайби се изработват обикновено от чугун или алуминий, а в редки случай — от дърво. Те се състоят от венец, по който се движи ремъкът, главина, която се заклинва на вала, и спици, които свързват главината с венеца. Маш. IX кл, 121.

ГЛАВЍНА² ж. Диал. Глава (в 1 и 9 знач.). Трепом трепна Таралежко, / ..,/ бели зъби бързо оглади, / ежовина на гърбица,/ бодил-шапка на главина. Ц. Церковски, СбХ, 18. А бре либе,/..,/ кривокрако,/ кривогледо,/ тебе видях, /че замина / с два каука / на главина. Ц. Церковски, Съч. II, 133. "Що прави Марко,/ тука да ми сдойде,/ че ми са я прочул / Минчо хайдутина,/..,/ свят я погубил,/ главини я йотзел,/ кале я изградил." Нар. пес., СбНУ XLVII, 5. — Ей го, другарю председател, ей го хубостника, пуснал овцете в цвеклото ни! — разпери ръце една от жените ни.. — Е-е, голяма работа — .. рече овчарят. — Зарад няколко нагризани главини, та ще ме водите чак при председателя... Н. Тихолов, ДКД, 57.

ГЛАВЍНА³, ‑та, м. Диал. Предводител, главатар; главник². Бащи гледаха как бесят синовете им и записваха по белите полета на стария пластир: "1876 юлия 25 на Еньовден обесиха мой син Тодорча Стенчов Кирколу на возраст 29 години и беше им главина на 500 души. Синца да ги нажалити братски." С. Северняк, П, 296.