ГЛАВЍНКА

ГЛАВЍНКА1 ж. Диал. Умал. гальов. от глава (в 1 знач.); главичка. Главинката ли те боли, чедо?

ГЛАВЍНКА

ГЛАВЍНКА2 ж. Умал. от главина1; малка главина1. Наведе се и вдигна от земята главинка от плуг. Ст. Станчев, НР, 164. Пофали се крива лоза: — коладе ле — / яз съм лоза родовита,.. — родовита, плодовита:.. — / от главинка по кошничка. Нар. пес., СбАИ, 141.

ГЛАВЍНКА

ГЛАВЍНКА3 ж. Диал. В народната носия — вид булчински накит за глава — шапка от червено платно със сърмени, кадифени и други украшения, задната част на която се спуща по плещите до кръста.

— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.

Списък на думите по буква