ГЛАВЍНКА2 ж. Умал. от главина1; малка главина1. Наведе се и вдигна от земята главинка от плуг. Ст. Станчев, НР, 164. Пофали се крива лоза: — коладе ле — / яз съм лоза родовита,.. — родовита, плодовита:.. — / от главинка по кошничка. Нар. пес., СбАИ, 141.