ГЛАВИНЯ̀СВАМ, ‑аш, несв.; главиня̀сам, ‑аш, св, непрех. Диал. За нива, растение — заболявам от главня, напада ме болестта главня. Когато е кишовно, нивята главинясват. Т. Панчев, РБЯд, 72.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.