ГЛАВИЩЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГЛАВЍЩЕ, мн. ‑а, ср. Увел. от глава (в 1 знач.); голяма глава. — Олеле! — / викна Драганчо. — / Я вижте / там сред бостана / какво е главище!/ Туй е разбойник! — изплаши се Петьо. Хр. Радевски, СбХ, 119.

— Друга (диал.) форма: главѝшче.