ГЛАВНО —Речник на българския език — алтернативна версия

ГЛА̀ВНО нареч. 1. На първо място, преди всичко, с най-голям превес или значение пред други неща; предимно, преди всичко, най-вече. Куба има .. затруднения и с износа на цитрусовите си плодове главно поради липсата на търговски кораби от Полша. Диал., 1990, бр. 7, 11. Времето минуваше главно в разговори, често оживлени, всякога задушевни, върху всичко, което можеше да ни интересува. К. Величков, ПССъч. I, 149. Болката се съсредоточаваше главно в коляното, което бе подуто и натежало. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 34. Социалистическата книга се е превеждала на български главно от руски език. Г. Бакалов, Избр. пр, 51.

2. Като вмет. дума. За подчертаване предимството, значението, важността на някакъв факт пред другите. На пръв поглед той изглеждаше доста глупав и несръчен .. Но когато заговореше, думите му изненадваха, като че никой преди това не очакваше да ги чуе от него и главно, говореха не толкоз те, колкото лицето му. Й. Йовков, ВАХ, 43. В казармата го обикнаха, защото беше весел и хубавец и главно, защото разполагаше с много пари и черпеше кого де види. Елин Пелин, Съч. III, 18.