ГЛАВНОКОМАНДУВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГЛАВНОКОМА̀НДУВАНЕ, мн. няма, ср. Рядко. Главно командване. През пролетта на 1812 г. главнокомандуването на руските войски поел М. И. Кутузов, който посветил особено внимание на българските доброволци. В. Мутафчиева, КВ, 356. Те [еничарите] отхвърлили всякакво подчинение спрямо главнокомандуването, тоест спрямо великия везир Ибрахим Халми паша. В. Мутафчиева, КВ, 320.