ГЛАВОБОЛИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГЛАВОБО̀ЛИЕ, мн. ‑ия, ср. 1. Само ед. Болки в главата; главобол. Апостол усещаше главоболие от безсънието и тревогите през нощта. Ил. Волен, МДС, 123. Дванадесетгодишният Пепо ходеше по стаите на пръсти, като че се страхуваше да не събуди някого. Вечното главоболие на майка му подтискаше всички. М. Грубешлиева, ПП, 72. Хвана ме едно голямо главоболие и една гореща треска. Др. Цанков, ТМ (превод), 173. Постоянно главоболие.

2. Грижа, безпокойство, затруднение, неприятност. — Повече дяца, повече главоболия, истина — ама и повече радост, па и повече надежди. Т. Влайков, Съч. II, 67. Ние бяхме буйни деца,.., големи главоболия, крамоли и тревоги сме създавали в къщи, но аз не помня никога мама да е дигнала ръка срещу когото и да било от децата. А. Каралийчев, С, 307-308. Синеокият момък се поклони учтиво, извини се за главоболието, което са им причинили. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 259-260. То да имаш мома за женене не било малко главоболие, говори Донкината майка на съседите си. Ил. Блъсков, Китка, 1886, кн. 14, 23. По тоя начин твърде лесно и твърде с малко главоболия и жертви ще са реши многозаплетения източен въпрос. НБ, 1877, бр. 75, 284.