ГЛАВОЗАМАЙВАЩ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГЛАВОЗАМА̀ЙВАЩ, ‑а, ‑о, мн. -и. Прич. сег. деят. от главозамайвам като прил. 1. Който причинява главозамайване, виене на свят със своята бързина, големина или друго силно въздействие върху сетивата. Представях си цялата феерия; в седем села.. — се носят в главозамайващи хора̀ разцъфтелите като лалета девойки... Н. Стефанова, РП, 42. — По-внимателно! — предупреждаващо завика фигурата... Но беше късно: бях натиснал нещо .. и всичко около мен се завъртя в главозамайващ вихър. К, 1963, кн. 3, 2. "Хорото на джуджетата" бе изсвирено в главозамайващо темпо и с виртуозен блясък. НК, 1958, бр. 9, 5. Страшният, куцият железен емир Тимур,.., лежи в ковчег от чер нефрит .. Когато през 1941 година учените открили ковчега му — целият мавзолей се изпълнил с упойващ, главозамайващ мирис на благоуханни вещества. А. Каралийчев, С, 159. // За стръмнина, височина — който е много голям и причинява шемет, виене на свят; шеметен. Главозамайваща височина. Главозамайваща пропаст.

2. Прен. Който прави извънредно силно впечатление с необикновеността си; изключителен. Въпреки крещящите реклами салонът не беше просторен .. Футболистите бяха видимо разочаровани — те очакваха нещо по-блестящо, главозамайващо. Др. Асенов, СВ, 66. На търговете, предшествувани от изложби и разгласявани чрез афиши, ставали продажби, които достигали главозамайващи цени. Хр. Ковачевски, СК, 112. Главозамайващи успехи. Главозамайващ скок.