ГЛАВОНО̀Г

ГЛАВОНО̀Г, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Зоол. 1Рядко. За мекотело — което има глава, обкръжена от пипала за ловене на храната и за придвижване. Калмарите спадат към класа на главоногите мекотели. К, 1963, кн. 1, 36.

2. Като същ. главоноги мн., ед. (рядко) главоного ср. Клас висши морски мекотели, характерни с главата си, обкръжена с видоизменени като пипала крака, които служат за ловене на храната и за придвижване. Живеещите тук [в Средиземно море] морски животни са твърде разнообразни, макар че се срещат в неголеми количества. Това са различни риби, главоноги, морски костенурки и дори китове. Д. Богданов, ТА, 12. Характерно в устройството на сепията е, че кракът е видоизменен в пипала .. С пипалата, две от които са по-дълги, животното пълзи по морското дъно (главоного). Зоол. VII кл, 36-37.

Списък на думите по буква