ГЛАВУЛЯК —Речник на българския език — алтернативна версия

ГЛАВУ̀ЛЯК¹, мн. ‑ци, след числ. ‑ка, м. Диал. Топка, разширение в в края на стълб, тояга и др.; глава. На долния край стълбището завършваше с два дървени стълба с главуляци. △ Тояга с главуляк.

ГЛАВУ̀ЛЯК², мн. ‑ци, след числ. ‑ка, м. Диал. Попова лъжичка; главуняк, главоч¹, главистица.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.