ГЛАВУРЕШКИ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГЛА̀ВУ̀РЕШКИ нареч. Диал. Главешки (в 1 и 2 знач.). Още от ранна утрин слънцето заблестяваше като жълтица първо по върха на наклонения кръст,.. И като поглеждаше ококорено към покоите,.., и не зърваше манастирските хора, хвърляше се сякаш главурешки във водата с всичката си светлина. Ст. Даскалов, ВМ, 76. Девойките се мръщеха, че водата е напрашена и мирише на бакър, но като се умореха, пиеха жадно по цели канчета, а понякога и главурешки, направо от баката. Ст. Даскалов, СД, 429.