ГЛАВЯ̀ВАМ

ГЛАВЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; главя̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. Остар. и диал. 1. Наемам някого за някакъв, за някаква работа, обикн. сезонна или за определен срок; ценявам, спазарявам. От няколко дни Мартин беше главил голямото им момче в хана на Хайредин паша джамия да слугува около конете. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 482. На другата година — .. — Христо се завърнал в Калофер,.. Главили го учител, но стоял такъв само два месеца. Ив. Вазов, Съч. X, 170. Ако главяваш ратай, то да гледаш в какво е обут и как държи остена. Л. Каравелов, Съч. VII, 52. Ти си придобил в българското царство мома хубавица, дошли са да я дирят, главиха и нас да я отървем от тебе. Е. Мутева, РБЦ (превод), 183. Севдин тейко овчар главил, / овчар главил левент Пейка, / да ви пасе сиво стадо. Нар. пес., СбБрМ, 321.

2. Сгодявам. "Дъще, стига си бесняла,/ след обесници лудяла./ Слушай Станча одобрявам,/ с Хъков Станчо те главявам." П. К. Яворов, Съч. I, 37. — Мале ле ти, Стоянова,/ глави си, жени Стояна,/ сва зима, съва година. Нар. пес., СбНУ XXXVI, 31. главявам се, главя се страд. Работникът, който са главява за работа, е длъжен да начене работата от изгряването на слънцето. ДЗОИ III, 116.

ГЛАВЯ̀ВАМ СЕ несв.; главя̀ се св., непрех. 1. Поемам задължение да работя някъде, някаква работа обикн. временна, сезонна; бивам нает да работя като някакъв; ценявам се, спазарявам се. Никола, най-нехайният от всички братя, обикновено се главяваше за пъдарин или за пазвантин. Г. Караславов, ОХ I, 409. Шест деца били! И още хлапак, Нинчо нарамил торбата с просеника и лука, главил се махленски овчар. Ст. Станчев, НР, 174. След завръщането си от Киев Икономов се главява за учител в Шумен. Т. Жечев, БВ, 351.

2. Сгодявам се. Наведе Моньо глава — изчерви се, па после рече троснато: — Аз, тате, ще се главя за щерката на бакалина Николи от Кованче! А. Страшимиров, А, 567. Брат ми се жени, брат ми се глави / за.. бела кадъна. СбНУ XXXIX, 89.

Списък на думите по буква