ГЛАГОЛ —Речник на българския език — алтернативна версия
ГЛАГО̀Л1 м. 1. Грам. Изменяема дума, означаваща действие или състояние като процес, обикн. извършван от лице или предмет, която изпълнява в изречението функцията на сказуемо, напр.:уча, учиш, учѝ, учехме, бих учил и др. Обикновено изречението се състои от няколко думи. Като главна част изпъква глаголът. Л. Андрейчин и др., БГ, 226. Полузадрямала, слушаше как братчето ѝ с половин глас спрягаше латински глаголи. М. Грубешлиева, ПП, 41. Глаголи за движение. Глаголи за състояние. Граматически категории на глагола. Вид на глагола. Залог на глагола.
2. Старин. Слово, реч. Дни лишни нямам аз, та вместо светло слово,/ остало векове могъще, свеже, ново, / вместо глагола на безсмъртни мъдреци, / да слушам църкане на някакви щурци... К. Христов, Избр. ст., 305.
◊ Безличен глагол. Грам. Глагол, чието действие не се свързва с глаголно лице, напр.: случва се, трябва, може. Личен глагол. Грам. Глагол, означаващ действие, свързано с определено глаголно лице, което се посочва или подразбира, напр.: Слънце грее. Какво мислиш? Иди. Виждам. Неправилен глагол. Грам. Глагол, който не се изменя по общите правила, а притежава по-особени форми, присъщи само за него, напр.: дам, дадеш; ям, ядеш; съм, си, е и др. Непреходен глагол. Грам. Глагол, който не може да има пряко допълнение, тъй като означава действие, което не е насочено към някакъв обект или е свързано с някакъв обект косвено, напр.: стоя, ходя, скърбя за него, отивам до магазина. Правилен глагол. Грам. Глагол, който се изменя по правила, общи за цяла група глаголи. Преходен глагол. Грам. Глагол, който може да има пряко допълнение, тъй като означава действие, свързано непосредствено с определен обект, напр.: пиша писмо, изнасям доклад, купувам хляб. Спомагателен глагол. Грам. Глагол, който няма самостоятелно значение, а служи за образуване на сложните форми за време, залог и пр. на други глаголи или за образуване на съставно именно сказуемо, напр.: съм, ща, няма, недей.