ГЛАГОЛЕН —Речник на българския език — алтернативна версия
ГЛАГО̀ЛЕН1, ‑лна, ‑лно, мн. ‑лни. Грам. Прил. от глагол. Глаголно време. Глаголна основа. Глаголно изречение. Глаголен вид.
◊ Глаголна форма. Грам. Глагол в определена форма от своето спрежение, напр.: чета, можем, ще идете, ходиха. — И слънцето пак пече ли пече (Хр. Ботев). Тук повторената глаголна форма не може да се разгледа като отделно изречение. Л. Андрейчин и др., БГ, 127. Глаголно лице. Грам. Лицето (предметът), с което се свързва действието на глагола и което в българския език се посочва от глаголното окончание. Глаголно съществително. Остар. Отглаголно съществително, напр. ходене, излизане, изгряване. Той [народът] особено избягва глаголните съществителни,.. и казва: заход или заник-слънце и изгрев-слънце, или просто изгрев. Ив. Вазов, Съч. XVI, 7. Проста глаголна форма. Грам. Глаголна форма, образувана от основата на глагола и съответно окончание, напр.: взех, носиш, работят. Сложна глаголна форма. Грам. Глаголна форма, образувана от простата глаголна форма и спомагателен глагол или частица, напр.: ще почакам, щях да вляза, виждал съм, бих дошъл, била съм малка.