ГЛАГОЛНИК —Речник на българския език — алтернативна версия

ГЛАГО̀ЛНИК, мн. ‑ци, м. Остар. Учен, начетен човек, който умее да говори, ораторства. — Дядо ми казва, че вече шест века как е дошъл родът ни .. на писмовници и глаголници чак от Охрид, от много далеч. А е роел този род. Н. Каралиева, ЗБ, 30.