ГЛАДИЛКА —Речник на българския език — алтернативна версия
ГЛАДЍЛКА ж. 1. Техн. Инструмент за изравняване, заглаждане и дооформяне на повърхност на машинен детайл. Ръчна гладилка.
2. Техн. Машина за изглаждане на хартия, пластмасови листове и под.
3. Техн. Ковашки инструмент във форма на чук, употребяван за заглаждане на изкована повърхност.
4. Диал. Брус; гладило, гладич, билгия (Т. Панчев, РБЯд)
5. Диал. На тепавица — уред за изопване, изглаждане на отепания плат (Т. Панчев, РБЯд)