ГЛАДИЛО —Речник на българския език — алтернативна версия

ГЛАДЍЛО, мн. ‑а, ср. 1. Диал. Брус; гладилка, гладич, билгия. Генко хвърли чукчето на една страна и скача с коса в ръка. На сивия му пояс обвисва кратунка, пълна с вода, и лъсва проядено от косата гладило. Ц. Церковски, ТЗ, 19. Такива [микроскопически] животни са направили мела (тебешира,..),камък за гладило и варливите камъне. Лет., 1871, 116.

2. Диал. Гладък предмет, пръчка, камък или стъкло за заглаждане или лъскане на нещо (Н. Геров, РБЯ).

3. Остар. Ютия (Ст. Младенов, БТР).

4. Остар. Козметично средство, крем, мазило, което прави кожата на лицето гладка. Гръбът ся прегърбава, ако хубавицата цели нощи прекарва в игране хора.. Тогава что щат помогнат всички вънкашни китила, всички вънкашни мазила и гладила? КН, 1873, кн. 5, 30-31. Момчето узело гребено, бричо, гладилото и малко ума [хума], па ватили пъто. СбНУ XI, 357.