ГЛАДКО —Речник на българския език — алтернативна версия
ГЛА̀ДКО нареч. 1. С равна повърхност, без изпъкнали и вдлъбнати места или без грапавини. Наоколо пътеките са гладко утъпкани. Й. Йовков, Разк. I, 96. На търго‑
веца той даваше шиниците не с връх, а гладко изравнени. Й. Йовков, ВАХ, 29-30. И отнесе се тя с въображението си .. и зафане неусетно да си мечтае,.., как ще измаже своя плет гладко като стена и какво градинче ще си направи в двора. Т. Влайков, Съч. II, 107-108. Гладко обръснат. // За прическа, вчесване — без къдрици, букли и под. Тя беше облечена в простички черни дрехи, с гладко причесани коси, които придаваха на разхубавялото ѝ и малко напълняло лице нещо моминско, дори детско. Г. Райчев, Избр. съч. I, 87. Той бе пак добре избръснат, с гладко вчесана назад коса, която разкриваше високото му чело. Д. Димов, Т, 675. Стана мома рано, / рано във понделник,/ подляла и помела, / гладко са ѝ оплела. Нар. пес., СбНУ X, 112.
2. Разг. За шев, плетка на дреха и под. — еднообразно, без украса, без чупки, фигури и под., само лицево или опаково (при плетка). Гладко изплетена жилетка. Гладко ушита пола.
3. Прен. За ход на работа, дейност — без затруднения, пречки; леко. Профилът на производството беше вече ясно очертан и работата в завода тръгна гладко. Д. Кисьов, Щ, 479. А Харитина бе щастлива. Животът ѝ се е наредил гладко. Нищо не я мъчи, нищо не я раздвоява. В. Геновска, СГ, 223. Той [Горан] преживя до последния си час вси тъй равно и гладко, без бури, но и без апатия. Ал. Константинов, Съч. I, 305. — Къде е госпожата? Шие ли, казваш? .. Защо не ѝ купиш една крачна машина .. ? Ситен бод, знаеш, гладко върви и никакъв шум! Чудомир, Избр. пр, 76.
4. За говорене, реч — без запъване, свободно, плавно. Момъкът говореше ясно, високо и много гладко. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 283. Когато няма хора, изказвам се гладко и нормално, както всички, и ми е драго да си чувам гласа. Н. Хайтов, ПГ, 92. Зекие примигна и още едва разтворила читанката, произнесе боязливо, но гладко заглавието. Л. Александрова, ИЕЩ, 269.
5. Еднакво, равномерно, равно. Трябва човек да е чул как пее даскал Стефан,.. Гласът му се лее гладко, чисто, сякаш ангел се обажда откъм олтара. Д. Немиров, Б, 86. Върти се, върти се, ту гладко и плавно, / ту вихрено, лудо, стремглаво,/../ върти се, върти колело на живота. Е. Багряна, СЧ, 21.
6. Остар. Приятно за слуха; благозвучно, добре. — Екскурзия по-добре звучи. Еxcursion. — Излет е по-гладко, вуйчо, ако е дума за звучност. Ив. Вазов, Съч. XXVII, 35. Изговорените думи от устата на руски Царевич толкова сладко и гладко звучат в ушите на секиго, който желае свободата на балканските славяне, щото никой не може да откаже колко уместно и овреме са изречени. НБ, 1876, бр. 35, 136-137. Разумът там [при превода] не е повреден хич, а друго — знаял ли преводчикът добре язикът или не, та го превел гладко или не. АНГ I, 336.