ГЛАДНЕЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГЛАДНЀЯ, ‑ѐеш, мин. св. ‑я̀х, прич. мин. св. деят. гладня̀л, ‑а, ‑о, мн. гладнѐли, несв., непрех. Диал. Усещам глад. Прочитането на едната [книга], както и на другата е било за мен не само полезно.., но беше ми едно приятно забавление и, мога да река, една здрава храна на младенческий ми дух в онуй време на живота ми, когато ся той развиваше и гладнееше за душевна храна. П. Кисимов, ОА I (превод), б. с. Ний сме си дошле, / хабер донели: / че й загладняла / влашката земя /.., / че не почита / Света Неделя /../ " — Нека гладнеят, / нека жаднеят." Нар. пес., СбВСт, 50.