ГЛАДНИК —Речник на българския език — алтернативна версия
ГЛАДНЍК, мн. ‑ци, м. 1. Човек или (по-рядко) животно, който обича да яде много, който е ненаситен за ядене; лакомник. Той беше един от гладниците, на които храната вечно не достигаше и гледаха винаги с вълчи очи в чуждото ядене. П. Вежинов, ЗНН, 54. Сприхав и припрян по характер, той ядеше бавно за показ, за достойнство — да не си помислят другите, че е гладник. Т. Харманджиев, КЕД, 101. — Ами че така
ако я караме, тия гладници на едно ядене само ще излапат дажбата си за една неделя. Ст. Даскалов, ЕС, 92. — Бре, песоглавци, бре гладници не'дни! Защо не ме чакате ами ще изплюскате всичкия фасул?! Ив. Вазов, Съч. XVIII, 13. В готварницата цели мисирки, прасчета зачервени, чакат за гладници сватбари. Ил. Блъсков, (превод) Лил., 1884, кн. 7, 15. // Много гладен, огладнял човек или животно. — Мистър Робертс винаги идва пръв, а аз след него — додаде Петручио. — По-късно идват и други гладници, понякога се събира цяла тълпа и храната не стига за всички. Ал. Бабек, МЕ, 117. Във гората занемяла / от сняг бели натежала,/ вълк разхожда се гладник,/ вълк наежен и стръвник. Елин Пелин, ПБ, 143.
2. Човек, който няма достатъчно средства, който гладува (във 2 знач.). — Какво ли съм се раздрънкал и аз.. — Кой съм аз, че да дрънкам! Един гладник, безработен от Сан Педро. Т. Генов, Избр. пр, 245. Вий виждали ли сте обществений деятел,/ довчерашния гладник, идеолог, мечтател — / от министерский стол как смело тупа той / брашнения чувал? К. Христов, Избр. ст., 165. Покрай мините сума гладници / са ми каляли чистия двор. Н. Марангозов, НПС, 65.
3. Прен. Човек, който ламти за нещо, който силно, алчно желае някакви облаги, придобивки. Богдан се разсърди на селяните, че търпят гладници да ги грабят, закани се на турците, че ще им плати двойно и тройно. К. Петканов, Х, 131. В нормални времена, при управление чисто народно, със свобода и закони, един агитатор, гладник за министерски пост, за да събори без никакви уважителни причини едно министерство, събира около си най-отчаяните пияници. З. Стоянов, ХБ, 15.