ГЛАДНИЧЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГЛАДНЍЧЕ¹, мн. ‑та, ср. Умал. гальов. от гладник; лакомниче. — Мамино гладниче, сега ще ти дам да ядеш.

ГЛАДНЍЧЕ², мн. ‑та, ср. Растението гладница². Бурени и треви, билки и цветя.. гладниче — draba verna. СбНУ XLII, 182-183.