ГЛАДНО —Речник на българския език — алтернативна версия

ГЛА̀ДНО нареч. 1. По начин, присъщ за гладен, със силно желание за ядене; лакомо. Перо Свещта умирал естествено: влачел се по хълбок и утихвал с поглед, обърнат гладно към плодовете. Д. Вълев, Ж, 126. Конете хрупаха гладно тревата. Ив. Кирилов, Съч. II, 56.

2. С безл. Без да се яде, в състояние на глад, на гладуване. — Закъсняваме час и половина, а вие сте разточили софри!... Ташо̀ра вдигна невинни очи: — Че и гладно не може... Ст. Сивриев, ЗСБ, 15. И насила въртеше тя тежкия чекрък. А трябваше да се върти, защото от нигде друга надежда нямаше вече, а пък гладно се не стои. Т. Влайков, Мис., 1896, кн. 5, 398. Повече се гладно не търпи — / и бързат към дома деца, мъже и стари, / готова дето ги трапеза вече чака. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 254. Празно да се седи, гладно да се ходи. Погов., Т. Панчев, РБЯд, 72.

3. В съчет. с гл. съм в 3 л. ед. и обикн. с лич. местоим. в дат. Разг. Означава, че от някого се изпитва глад. — Гладно ми е, бе дядо! — хленчи внучето. Д. Немиров, КБМ, кн. 3, 22. Коларите се заприготвяха за вечеря. На Петра Габара не беше гладно и се прибра върху една кола, добре увит за сън.

Ив. Кирилов, Съч. II, 196. "Я ежте, мамо, мен не канете, / мен не канете, мен не е гладно." Нар. пес., СбНУ XLVI, 243.

◊ На гладно. Разг. Преди ядене, докато съм гладен. Може би защото противно на обичая си днес беше пил кафе и тютюн на гладно, Юмер бей почувствува, че на стомаха му премалява. Д. Мантов, ХК, 145. — Една сутрин бях ударил няколко мастики на гладно и нали знаеш — на пияния морето му до колене. П. Вежинов, ВР, 181.