ГЛАДУВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГЛАДУ̀ВАМ, ‑аш, несв., непрех. 1. Изпитвам дълго време глад, стоя гладен. Не се намира какъвто и да е фураж. Конете по цели дни гладували. Й. Йовков, Разк. I, 53. — Барем един хляб да бе взела, да не гладуваме... Ив. Вазов, Съч. XVII, 107. Да ся не тъпчете всякой час с чтото завърнете, а да чакате, дори и да гладувате, докле дойде время за обед или за вечеря. Й. Груев (превод), КН 4,, 13.

2. Продължително време не си дояждам по липса на храна или на материални средства. — Стотици хиляди скитат из света, хора, които не си дояждат, хора, на които хлябът не стига. Защото нямат пари да си купят.. Знам, че и между нас има мнозина, които не си дояждат, които гладуват. П. Спасов, ХлХ, 321. — Пера по цял ден в чужди къщи за тридесет лева и комат хляб... Децата ми гладуват. Очите им гноясаха от сухоежбина... Д. Димов, Т, 230. Той се хранеше с трева, сиреч гладуваше повече от вълк. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 170. Добитъкът на сиромасите гладува през зимата, за да го изхранят, свалят слама от покрива. Ил. Волен, МДС, 159. Кой що во лете пладнува, во зиме гладува. Послов., СбНУ IV, 219. // Нямам достатъчно материални средства да задоволявам нуждите си. — Един човек със здрав ум и с мозък в главата би потърсил друга печалба, вместо да гладува от писателство. Ив. Вазов, Съч. VII, 38. Да, слабият и изпит господин с големите мустаци на Ницше се занимава с астрономия и гладува. Б. Шивачев, ПЮА, 69. Млади, не ленете се на младост, / за да не гладувате на старост. П. Р. Славейков, Избр. пр I, 274.

3. Прен. Изпитвам голяма, остра необходимост от нещо. Ние просто гладуваме за идеи. К. Петканов, В, 39. Навярно бе свършила последния си запас [от морфин] и от много часове нервите ѝ гладуваха. Д. Димов, ОД, 32.

◊ Гладувам като куче. Разг. Изпитвам постоянно силен глад.