ГЛА̀ДЯ

ГЛА̀ДЯ, ‑иш, мин. св. ‑их, несв., прех. 1. Правя нещо да стане гладко, равно; заглаждам, изглаждам, изравнявам. — Хапни си, не се стискай. То храна брада глади. Кр. Григоров, Р, 171. Гладя камък. Гладя дъска с ренде.

2. Премахвам гънки на плат, дреха с помощта на гореща ютия. Славка прибра прането,.., приготви ютията и започна да глади. Ст. Марков, ДБ, 112. Когато се навървиха по стълбата за втория кат, и тримата изкараха револверите си. Камериерката, която гладеше хотелски чаршафи в коридора, изтърва ютията и почна да се стъписва. А. Каралийчев, НЧ, 121. Ако аз съм зает в стана, тя ще и да снове; па не стига това, ами — .. — зима и чужди дрехи, та пере и глади. Т. Влайков, Съч. II, 187. Гладя ризата си. △ Гладя панталон. △ Гладя бельо.

3. Леко прекарвам длан, пръсти по повърхността на нещо в една посока и обикн. многократно. Невяста Боряна гледа престилката си и замислено я глади с ръка. П. Тодоров, Събр. пр II, 215. Великият везир стрелна с поглед късичкия, тумбест бимбашия Саиб бей, който гладеше широката си брада и блажено се усмихваше. Ст. Дичев, ЗС I, 23. Ибриям пи .. и като пъшкаше издълбоко от удоволствие, започна да глади пак мустаците си. Й. Йовков, ЖС, 171-172. Правя същото движение като израз на нежност; милвам, галя. Тя седна до него. Ръката ѝ бавно почна да глади косата му. Д. Димов, ОД, 166. Аз грабнах пъдъпъдъка от ръката на татка и почнах да го гладя. Д. Калфов, СбХ, 74. От време на време яздачът гладеше гиздавата му грива [на коня] и приятелски му говореше. Елин Пелин, Съч. II, 82. Гледа си [майка му] в очи Чавдара, / във очи черни, големи, / глади му глава къдрава / и ръда клета, та плаче. Хр. Ботев, Съч., 1929, 33. гладя се I. Страд. от гладя. Дрехите се гладят на специална парогладачна машина. ВН, 1960, бр. 2661, 1. II. Възвр. от гладя (във 2 и 3 знач.). — Ох, ще си хапнем динка! — глади се по корема Митко, който по всичко личи е голям лакомник. П. Незнакомов, МА, 67. Сам се пере и се глади. III. Взаим. от гладя (в 3 знач.). Литературното поле не е бална зала, та да се гладим и да си казваме комплименти. Н. Бончев, Съч. I, 105-106.

ГЛА̀ДЯ СЕ несв., непрех. 1. Рядко. Ставам гладък; заглаждам се, изглаждам се (Н. Геров, РБЯ). Имам си две малачета, едното се глади, другото се рунти. Гат. [вежди]. Ст. Младенов, БТР I, 431.

2. Диал. Галя се (Н. Геров, РБЯ).

Гладя гъдела на някого. Разг. Ирон. Леко, приятно възбуждам с любезни думи у някого някакво чувство или слабост, обикновено, за да му доставя удоволствие, да му се харесам; гъделичкам. Без строги нравствени начала,.., консерватор в княжеството и презиращ тълпата, той се обърна тука на краен демократ,.., гладеше гъделите ѝ [на тълпата]. Ив. Вазов, Съч. XXV, 104. Гладя <и> мажа пред някого Разг. Ирон. Привидно, престорено се съгласявам с някого, за да му угодя; с думи или с дела се старая да му се харесам с користна цел. — Видите ли какво направила преструваната? На частното отишла, а пред нас маже и глади. Нека сега ѝ дадат неорано, та да види... Н. Нинов, ЕШО, 33. Той со сякакъв начин придобиваше обща любов,.., гладяше и мажеше, доде прибра в ръцете си сичките боляри и големци, които имаха глас и сила. Е. Мутева, РБЦ (превод), 9. Гладя по главата (косъма) някого. Разг. Ирон. Проявявам прекалено внимание и зачитане към някого, прекалено зачитам някого. — Малко ме е грижа за това , какво ще мислят за мене моите съвременници и като какъв ще изглеждам на потомството. Юлий Цезар не е гладил никого по главата. А. Гуляшки, ЗВ, 89. Гладя с <паче (пауново)> перо (перце) някого. Разг. Ирон. Обикн. във въпросит. или отриц. изреч. Отнасям се извънредно внимателно и благосклонно към някого дори и когато постъпките му не са похвални. — За тия гадове само бой,.. И вие сте ни учили, че враговете няма да ги гладим с паче перо. В. Нешков, Н, 373. — Дадох ѝ сенце — не ще, крие млекото. Пък най-после нема да я гладя с пауново перо. Ст. Даскалов, ЕС, 72. — Как не те е срам да биеш едно дете.. — Тя ще ми чупи чиниите, а аз... Да не искаш да я гладя с перо! Д. Ангелов, ЖС, 129. Ако ма гладите с перце, че ми бъдете под крилце. Послов., СбНУ XXV, 39. Пред тебе глади, маже, а зад тебе гроб копае. Разг.; Пред тебе маже, глади, а зад тебе очи вади. Диал. За лицемерен човек, който се държи любезно, угоднически към някого, а в същото време тайно се старае да му навреди, да му напакости.

ГЛАДЯ̀

ГЛАДЯ̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, несв., прех. Само в съчет.: Глад гладя. Нар.-поет. Докарвам, причинявам глад. Припаднала й тъмна мъгла, / ../ вредом света изгладила, / по чифчии глад гладила, / .. / по овчари мор морила. Нар. пес., СбНУ IX, 7.

— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.

Списък на думите по буква