ГЛА̀МАВЕЦ

ГЛА̀МАВЕЦ, мн. ‑вци, м. Рядко. Разг. Пренебр. Глупак; гламчо, будала, ахмак. Обаче главно не чужденците, а нашенските гламавци са виновници за установяване на такива мнения. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 17. Щом някой, на когото е извършен побой .. не си отвърне .., считали го за гламавец. СбНУ XXXIII, 9.

Списък на думите по буква