ГЛАМНИК —Речник на българския език — алтернативна версия

ГЛА̀МНИК, мн. ‑ци, м. Диал. Пренебр. Глупак; гламчо, гламавец, гламко, гламяк, гламер. — Но ето ти плачеш! Гламнико! Когато ти казувам,.., че не можеш да бъдеш честит. П. Р. Славейков, ОЛ (превод), 90.