ГЛАМЧО —Речник на българския език — алтернативна версия

ГЛА̀МЧО, ‑то, мн. ‑вци, м. Разг. Пренебр. Глупак; гламавец, будала, ахмак. — Ах! От де е тоя брилянтен пръстен? — .. — Кой ти го даде? — .. — Гламчо, не видиш ли, че тоя е лъжлив камък? Ив. Вазов, Съч. XI, 135-136.