ГЛАС —Речник на българския език — алтернативна версия
ГЛА̀С, гласъ̀т, гласа̀, мн. гласовѐ, след числ. гла̀са, м. 1. Звук, произвеждан от гласовите органи на човека и животните при говорене, викане, крясък и под., който се характеризира с височина, сила и специфичен за всеки субект тембър. Щом Белчо чуеше гласа на телчаря, излизаше из портите и се изпречваше на мегдана с очи, отправени към зеленото поле. Елин Пелин, Съч. II, 30. Той говореше ясно, със звучно извисяване и понижаване на гласа. Ст. Дичев, ЗС I, 280. Ключът скръцна,.. и вратичката се открехна навън. — Тука ли си? — рече някой с престорен глас. И преди да дочака отговор, заповяда: — Хайде вън! Г. Караславов, СИ, 170. Но сред тоя тревожен лай ясно се различаваха гласовете на постовите кучета. Й. Йовков, Разк. II, 59. Чух гласа ти, славей сладкогласний, / между листи в кичести гори. П Р. Славейков, СК, 139.
Ето че Косер зачува, / че си дружина продума: / "Дружина вярна, сговорна, / на мен ми се глас зачува, / гласът на мене познат е." Нар. пес., СбНУ XLVI, 24. Силен глас. Слаб глас. Висок глас. Мъжки глас. Детски глас. // Със съгл. опред. Интонация, тон, с който се произнася звукът, произвеждан от гласовите органи. — Де! Хайде-де! — викна с висок и ободрителен глас Боне. Елин Пелин, Съч. I, 151. Портиерът след всеки пет минути удря звънеца и равнодушно, с един ленив глас съобщава направлението на треновете. Ал. Константинов, БГ, 4. Започна изпървом с наставнически глас и са разпалваше малко по малко. Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 3, 11. Над люлка ми майка пяла / тъжна песен с жален глас. П. Р. Славейков, Избр. пр I, 73. А от веригата хусар един / тогаз просъска гневно с глас пиян! Хр. Смирненски, Съч. I, 63. Нешколован женски глас поздрави пътниците, добре дошли на борда на самолета с командир Тодоров. М. Иванов, КБВ, 3-4.
2. Човек, който говори или пее. Веднага няколко гласа повториха името на баща ми. К. Величков, ПССъч. I, 36. Ах, тези песни и таз усмивка / кой глас ще ми викне, запее? Хр. Ботев, Съч. 1929, 9.
3. Муз. Звукът на гласовите органи на човека като средство и способност за пеене, за вокално изкуство. По онова време, когато аз бях ученик, ловченский епископ беше един млад, левент и хубавец владика, по име Мелетий. Той имаше и хубав глас, което го караше често да пее в черква. П. Р. Славейков, БП I, XXIII — XXIV. Като майка си бе и сладкодумна. /../ А каква беше пък песнопойка и какъв чуден глас имаше! Т. Влайков, Съч. I, 1941, 10. Любенов: Аз сам мисля, че докторът не е твърде музикален, няма глас... Кокичков: Мече като коте. Й. Йовков, М, 19. Женски певчески гласове. Мъжки певчески гласове. Басов глас. Изгубих хубавия си глас.
4. Разг. Мелодия. Дълго време той работи над това поетическо произведение и когато свърши песента, измисли ѝ и глас и ни научи да я пеем. Ив. Вазов, Съч. X, 156. Песента беше много тъжна и по думи, и по глас. Д. Талев, ПК, 211. Пеят момичетата и равномерно, според гласа на песента, вдигат и слагат ръцете си. Т. Влайков, Пр I, 55. Отец Игнатий дълго време мрънка това. Еднакво, еднообразно и все на един и същи глас. Елин Пелин, Съч. II, 85. // Муз. С числ. или количествено местоим. Една от няколко мелодии в музикално произведение или една от няколко партии при хорово пеене. Певците се колебаят, суетят се. След малко се разнася на два гласа "Кавал свири на поляна, на поляна край горица." К. Калчев, ПИЖ, 48. Скоро поручик Манев намери и на Бандерата работа — .. Отначало Бандерата енергично се възпротиви — не знаел как се прави хор на три гласа, но после също така бързо се съгласи да опита хор на един глас. П. Вежинов, ВР, 222. В пеянието между показаните осем гласове ся употребляват още пят други. Н. Геров, ИФ, 201. Запой ми, Стано, запой ми, / на дванайесе гласове. Нар. пес., СбНУ XXII-XXIII, 31. Пея първи глас в хора.
5. Разш. Специфичен мелодичен звук или монотонен шум, произвеждан от музикален инструмент, звънец и под; звук. Около нея кротко пасеше пръснато стадо овци и мекият глас на звънците успокоително трептеше в здрача. Елин Пелин, Съч. II, 56. Бате Коле седеше до коляното на кавалджията и свиреше с уста, пригласяше на кавала. Тънката свирня се сливаше с гръдния глас на кавала и дюкянът кънтеше. К. Петканов, СВ, 83. Дъждът валеше все тъй неспирно. Водата бълбукаше във водосточните тръби със стотици гласове и се разливаше по плочниците. Ем. Станев, ИК III, 13. Гласът на клепало разнася се тайно / по тъмни долове, из гъсти гори. Ив. Вазов, Съч. XXVIII, 118. // Специфичен звук, произвеждан от нещо. Като опитен войник той познаваше снарядите по гласа. Л. Стоянов, Х, 27.
6. Прен. С несъгл. опред. Проява, въздействие на някакво вътрешно чувство (обикн. съвест, инстинкт, убеждение и под.). Много тежко впечатление ми оставиха дългите статии, в които се чува отчаян вик на человек, който иска да заглуши гласа на съвестта. Ал. Константинов, Съч. I, 32. Той бил готов да извика от страх, да се предаде на разбойниците и да моли за пощада, но гласът на разума го карал да мълчи. М. Марчевски, ТС, 108. Не съм суеверен, не вярвам в духове, но може би това беше гласът на инстинкта, който никога не лъже. Л. Стоянов, Х, 47. Един друг глас се обаждаше в него — гласът на унижената гордост и на самолюбието. Ив. Вазов, Съч. VI, 42. // Прен. Поет. Мисъл, която се появява у някого обикн. като чужда, внушена, изречена от някой друг. Вървя, а таен глас трепти: / — Какви цветя, какви съзвучия. Н. Лилиев, с, 1932, 14. Аз плахо превих колена премалнели, / помислих, че някакъв глас ще вещае / незнаен завет из незнайни скрижали. Д. Дебелянов, С, 1946, 138. Щом отминах няколко крачки, в сърцето ми пламна люта завист и някакъв вътрешен глас ми подшушна:"Защо ли тоя дервиш ми заграби половината съкровища, когато се е отказал от всички земни блага и при това е господар на омагьосания палат, отдето винаги може да си вземе каквито иска богатства?" Св. Минков, ПШ, 45.
7. Прен. Публично изразено мнение, убеждение, желание по повод на някакъв важен за обществото въпрос. Народното въодушевление заглушаваше всички трезви гласове, всички съвети на умереност. Ив. Вазов, Съч. XXV, 68. Трябва да забележим, че
против дружеството [Бълг. книжовно дружество] са се издигнали скептични гласове не само в Румъния и Цариград, но и в дълбоката българска провинция. М. Арнаудов, БКД, 1966, 155. — В тия дни,.., когато по всички краища на земята се надига мощният призив на народите за мир, ние идваме с нашия глас да известим, че наш съюзник е този, който не желае войната. Д. Добревски, БКН, 8. Всички грижи на преспанските народни избраници сега бяха около училището и читалището. Имаше двама-трима между тях, които още държаха и за елинска наука в училището, но техният глас не се чуваше. Д. Талев, ПК, 38. Глас народен — глас божи. Погов. // Прен. Зов, призив. Аз вече пушка нарамих / и на глас тичам народен / срещу врага си безверни. Хр. Ботев, Съч., 1929, 5. Можем да си представим как Раковски е посрещал тези гласове от поробеното отечество и какво въздействие са оказвали те върху неговата бунтовна природа. Ив. Унджиев, ВЛ, 48. Нека се надеем, че нашият глас ще намери отзив,.. и че министерството в княжеството и Дирекцията на народното просвещение .. ще насърчат с помощите си превода на книги. Ив. Гешов, Н, 1881, кн. 1, 80.
8. Влияние, авторитетност на мнението на някого при решаване на определени въпроси. Сакъзов,.., намира, че "у нас няма ни една обществена сила, могъщият глас на която да накара да се спрат и огледат ония, които тикат страната към гибел." Г. Георгиев, Избр. пр, 156. — Освен Личев, там има още един офицер .. — той изглежда, че няма много глас... П. Вежинов, ВР, 156. Гордите бели отсега се стряскат за бъдещето, когато негрите .. ще образуват грамадна сила и ще имат значителен глас в решаване съдбините на Щатите. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 5, 59.
9. Изразеното писмено или чрез условен знак мнение, желание на гражданина при решаване на някакъв държавен или обществен въпрос, като израз на демократично решаване на този въпрос. Той слушаше и си бележеше на един лист гласовете, дадени за двамата кандидати. В. Геновска, СГ, 237. Изобщо демократическото правителство е много скъпо в обещания на реформи в полза на широките народни маси.. Но ето защо отговорът на работниците трябва да бъде: нито един глас за демократическата партия, както и за другите буржоазни партии! Г. Георгиев, Избр. пр, 441. Кога гласовете се разделят на две или повече мнения, за основание на решението ся приема онова мнение, което съединява в себе си най-много гласове. ВП, 122. Много от хората, на които тежат големи грехове за сегашното лошо състояние на общините, ще се явят и утре с примамливи обещания да искат гласа на гражданите за своите кандидати. Бълг., 1902, бр. 528, 1.
10.С несъгл. опред. Прен. Нов. Говорител на определена институция, ведомство, партия и др. (или на техния председател, ръководител). Нито "Мобилтел", нито бившият глас на премиера Константин Каменаров успяха да смилят правителството с евтини джиесеми. 168 часа, 2000, бр. 42, 23. Гласът на столичния кмет Цветина Божинова съветва как се прави имидж общински служители от цялата страна. 24 часа, 2000, бр. 298, 32.
11. Прен. Само ед. Книж. Със съгл. опред. Характерен за определен автор начин на писане или за изобразяване на действителността; стил. Четоха свои стихотворения, в които звучи вече техен, свой глас: Фьодоров, Солоухин и Друнина. Н. Фурнаджиев, МП, 33. Редица сцени [в "Холера"] имат свой, обективен характер, свой поетичен глас. Лит. XI кл, 251. ●Обр. И все пак тоя период не е лишен от събития, даже литературни сензации. Имаме пред вид стихосбирката на Н. Марангозов "На повратки в село". Тя е някакъв свеж глас в селската ни поезия. З. Петров, Съвр. 1975, кн. 2, 63.
12. Остар. Звук изобщо. Гръмотевицата са чуе изобщо подир малко млого време, откак са яви светкавицата; причина за това е, че гласът са простира не толкова бърже, както светлината. Ив. Богоров, КП, 1875, кн. 5, 23. Едни от езиковите звукове се състоят само от глас (а, и, о), други представляват съединение от глас и от шум (б, в, ж, р). Л. Андрейчин и др., БГ, 6.
13. Остар. Говорен звук. Всякоя дума става от няколко гласове. Д. Манчев, БЕ I, 5. Человеците имат два начина, с които могат да покажат един другиму мислите си, сиреч знаци и гласове. Е. Васкидович, ПП (превод), 76.
14. Остар. Думи, реч. Кънчо пресече гласа си.. и не зная как да довърши. Т. Влайков, Мис., 1896, кн. 1, 5. Един грък, кой не познава язик български, кажете ми, моля, как може да (..) наставлява на вяра българи, кои не разумяват неговий глас? СбПер. п, 36. Герман: Простете! Простете! Аз ви много обидих, девице Амалио!/ .. / Амалия: / Ни един глас повече! Прощавам те! Н. Бончев, Р (превод), 66.
15. Остар. и диал. Вест, известие. — Аз, хаджийке, бях на госте и носа ти добри гласове; приготви са да ги послушаш. Л. Каравелов, Съч. II, 60. Дядо Кольо се увери вече, че тук не е стигнало глас за неговата воденица. М. Георгиев, Избр. разк., 211. "Според устава.. — пише той [Левски] същия ден за ловчанци, — докато са не видим, че можем самички да си изтъчем платното, няма да се дава глас за въстание!" Ив. Унджиев, ВЛ, 306. — Днес е четвъртък, нощес коля̀ ще слязат за пазар в града... А утре вечер, като се върнат хората, ще пуснем глас из село, че на по-утрото, на Кирил и Методий, е ред да се стекат всички в учи‑
лището, за да прегледаме сметките на кмета си. А. Страшимиров, А, 595. Стани нине, господине!/ .. / Добър сме ти глас донели, / из оздоле Овчо поле, / овци ти се изягнили / се овчици ваклошати. Нар. пес., СбНУ XLIII, 482.
◊ Глас на доверие (недоверие). Полит. Одобрение (неодобрение) на действията на правителството или негов представител, изразено чрез гласуване в парламент; вот на доверие (недоверие). Утре новото правителство ще поиска глас на доверие от парламента. РД, 1950, бр. 108, 4. Решаващ глас. Юрид. Обикн. с предл. с или гл. имам. Право на участник в някакъв политически или държавен орган или в заседание, конференция, конгрес да се изказва при обсъждане на въпроси и да участва непосредствено във вземане на решения чрез гласуване. На конгреса участвуваха 951 делегати с решаващ глас. Ив. Славков, Пл, 1979, кн. 8, 127. На конгреса с решаващ глас били 1 200 делегати. Съвещателен (консултативен) глас. Юрид. Обикн. с предл. с или гл. имам. Право на участник в орган или в заседание, конференция, конгрес да се изказва по обсъжданите въпроси, без да участва в решаването им чрез гласуване. Спомни си пренебрежението на някои от апостолите, които не му доверяваха, допущайки го на разискванията само със съвещателен глас. Л. Стоянов, Б, 99-98. Държавният съвет трябваше да се състои: 1) от министрите, на които бе даден съвещателен глас освен по въпросите по тяхното ведомство, по които те гласуваха наравно с другите членове... С. Радев, ССБ I, 315-316. Представителите на Турция и на Сърбия в комисията, която ще определи демаркационната линия, ще имат само консултативен глас. СПл, 1876, бр. 25, 100.
? Без глас и без слух, изчезвам (изгубвам се и под.). Остар. Безследно, без да е известно жив ли съм или не (изчезвам). Ний бяхме четирима братя, едина беше в Добруджа при котленци овчар, кой ся изгуби преди три години, без глас и без слух. Ц. Гинчев, ДТ, 14. Вдигам / вдигна (дигам / дигна, издигам / издигна, надигам / надигна, повдигам / повдигна) глас; двигам / двигна глас. Остар. 1. Обикн. против (срещу) нещо, някого. Книж. Обявявам се против някого или нещо, изказвам недоволство срещу някого или нещо; протестирам. Те първи се бяха осмелили да вдигнат глас срещу княза и правителството му. В. Геновска, СГ, 34. Ние вдигаме глас против тия, които се отнасят нечовешки към черните. Л. Стефанова, ВМД, 139. Турците, като не можаха вече да тръпят деспотските злоупотребления и насилия над съгражданете си християне, вдигнаха си гласа да докажат, че оплакванията на съжителите им са праведни. БДн, 1857, бр. 7, 27. 2. Обикн. за нещо. Книж. Обявявам се, изказвам се решително за нещо, в полза, в защита на нещо. После Рибар отвори и вратата, изблъска го бързо навън и шумно я затвори след него. Никой не подигна глас да защити Бръшнарова. Д. Талев, ПК, 230. Поробените политически и икономически осъзнават вече своята сила и надигат глас .. за своето право. Ас. Златаров, Избр. съч. II, 217. Но колко е трудно и каква неблагодарна задача е да дигнеш глас всред общия вълчи вой и да погледнеш истината в очи. Бълг., 1902, бр. 448, 2. В Русия са се продавали две момичета за една кучка! Всичко това го е знаел Ботйов, ето защо си е издигал гласа, гдето е робът, тоя негов брат, без разлика на вяра и на народност. З. Стоянов, ХБ, 136. За лична полза са си двигнали гласа [българите]. БДн, 1875, бр. 7, 27. В (из) един глас. Разг.; С един глас. Остар. Заедно, едновременно. Тя завари старците, че приказват всички в един глас, весели и пийнали. Й. Йовков, СЛ, 170. Остави дневника на катедрата и ни поздрави високо. Отвърнахме му в един глас. А. Михайлов, ДШ, 28. — Тате! — викат всичките ми деца из един глас. — Ние си скрихме всички неща: книги, пера, мастило — всичко, всичко скрихме. Ц. Церковски, Съч. III, 178. "Ние сме длъжни да погинем, но ние трябва да погивеме юнашки и да покажеме на своите врагове, че в кръвта ни тече юнашка и честна кръв. Така ли е, момчета?" — "Така е" — отговориле войниците в един глас. Л. Каравелов, Съч. V, 172. Глас <вопиющи> в пустиня. Книж. Напразен зов за помощ, призив, на който никой не се отзовава. Докато се намират на кормилото такива като Дойчинов, много оплаквания ще бъдат глас в пустиня. Ст. Даскалов, СЛ, 93. Той [бълг. народ] е повдигал периодически мъченическия си глас, но този глас е оставал винаги глас вопиющий в пустини. НБ, 1876, бр. 45, 175. Гласът му като на гердза. Диал. За дрезгав глас. Давам / дам (пускам (пущам) / пусна) глас за някого. Книж. Гласувам за избирането на някого, изразявам съгласие някой да бъде избран за някакъв. — Слушай, бай Христо — рече той, — .. — на̀ ти от нашите бюлетини една... — А бе — смънка моят подавател — аз знам за кого да си дам гласа... Г. Караславов, Избр. съч. II, 330. Когато има избори, дето е кметът, аз на другата страна пущам гласа си, напротив. Й. Йовков, ПГ, 86. Давам си / дам си гласа (гласовете). Остар. Изказвам се, давам мнение. Подигнала се крамола, всеки си давал гласа, никой не слушал чужди мнения. З. Стоянов, ХБ, 212. Жив глас. Остар. Думи, говор, които могат да се възприемат пряко, при непосредствен контакт. — Аз бих ви оставил ръкописа си, но желая да чуя от вашия жив глас мнението ви за моята дарба или бездарност. Ив. Вазов, Съч. IX, 66. От кого можем изпита, научи вярно и подробно с жив глас за нашите стари
обичаи, песни, пословици, гатанки и проч., ако не от нашите стари хора? Ил. Блъсков, Китка V, 1887, б.с. Запявам /запея на друг глас. Разг. Променям поведението си, започвам да говоря и действам по начин, различен от досегашния. — Хайде, Босев, иди на катедрата и ни прочети творбата си.. "Сега говори така, но като чуе какво съм написал за него, веднага ще запее на друг глас!" Р. Русафов, ИТБД, 241. Из (от) едно гърло два гласа. Разг.; Низ едно гърло два гласа. Диал. Казва се за много хубаво пеене. — Като рече песен, я, отче Матее, пусни из едно гърло два гласа! Д. Марчевски, ДВ, 18. Димитър Добри думаше: / "Либе ле, Добро, загорко,/ я викни, либе, та запей / из едно гърло два гласа." Нар. пес., СбНУ XLVI, 22. Колкото глас имам; с всичкия си глас; колко глас ми държи. Разг.; Що глас ми държи; с все глас. Диал. (викам, рева, пищя, крещя, пея и под.). Много силно, високо (викам, рева и др.). При все туй малко по-надолу той започва да пее колкото глас има. Й. Йовков, ПГ, 74. Ангел цяла нощ сънува как застава мирно пред някогашния си другар от Академията, как рапортува по военному и после — как вика, колкото му глас държи: "Да живей България!"... Ст. Дичев, ЗС II, 457. Едно от децата ревеше колкото му глас държи и се мяташе от ъгъл в ъгъл като бясно, но негърката и не поглеждаше към него. Ал. Бабек, МЕ, 229. И като дръпва дизгините на конете,.., запява що глас му държи. Кр. Григоров, РД, 1950, бр. 207, 2. Не толкова от болки, колкото от ярост, Игрил извика с все глас и като бодна бясно коня си, спусна се върху противника си с вдигнат меч. Ст. Загорчинов, ДП, 306. Той протестираше с всичкия си глас. Ив. Вазов, Съч. VII, 12. На (с) висок глас; с пълен глас.; с все глас викам (говоря и под.). Разг. 1. Силно, за да се чуе наоколо (викам). Дядо Петко заприказва на висок глас с машиниста Нейко. К. Петканов, МЗК, 86. Зачете се молитва на висок глас. К. Петканов, СВ, 28. Тя никога не се смееше с висок глас. Елин Пелин, Съч. III, 18. Едно рошаво момче вигна ръка във въздуха и се развика с пълен глас: — Ураа!... К. Петканов, В, 5. 2. Открито, без задръжки. Честен и искрен, П. Пенев споделя на висок глас своите съмнения. Лит. XI кл, 323. Писателят,.., сега с пълен глас изразява възторга си от подвига на борците срещу фашизма. Лит. XI кл, 301. На (с) глас, чета (мисля и под.). Като произнасям думите гласно. Баба ми даде тържествено обещание да пази тишина, а после непрекъснато мърмори или мисли на глас. Ст. Христозова, ДТСВ, 7. Тошо взе из торбицата на Боян един молив и една изписана сметанка.., тури я на един висок стол под лампата и почна да смята на глас: колко декара е работната му земя. Ст. Даскалов, БМ, 18. А край малка маса седеше на стол учителка .. и четеше нещо с глас. А. Страшимиров, К, 3. Пея на друг глас. Разг. Променил съм си мнението или поведението, говоря и действам по начин, различен от досегашния. Ако довчера редакционните среди на Запад отричаха каквато и да било опасност от антисемитски и фашистки изстъпления, днес, притиснати от грозните факти, те пеят на друг глас. Вн, 1960, бр. 2604, 3. Пея на (в) един глас с някого. Разг. Съгласен съм, единодушен съм с някого и говоря също като него, поддържам мнението му. Повишавам / повиша (издигам / издигна) глас; повишавам / повиша (издигам / издигна ) си гласа. Разг. Говоря неодобрително, укорявам някого, карам се на някого. Кочо никога не бе повишил глас да ѝ се скара, никога не дигна ръка да я удари и нямаше защо. Д. Талев, ПК, 103. — По едно време, гледаме го, захвана да си издига гласа по-якичко, захвана като да заповедва, да заплашва! М. Георгиев, Избр. разк., 175. Подавам / подам глас за нещо. Остар. Обявявам се, изказвам се решително за нещо, в полза, защита на нещо. Едва след толковагодишно робство угнетеният славянин в Турско подаде глас за освобождение. НБ, 1876, бр. 13, 49. С половин глас, казвам (отговарям и под.). Разг. Едва чуто, тихо и обикн. неуверено, стеснително, сконфузено (казвам и др.). — А как е името на твоя брат? — Величко. — Е, не е той, каза бае Пенчо с половин глас, като да отговаряше на себе си. Ил. Блъсков, ДБ, 28. Ако ли пък ергенин я запре да ѝ пие вода, тя ще се засрами и причерви вече дотам и пита ли я, хоратѝ ли ѝ той нещо, тя му отговаря с половин глас и в земята гледа. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 11. Стара<та> песен <на нов глас>. Разг. Пренебр. Същото нещо без някакви изменения. Говорихме му, че не постъпва добре, но все старата песен, все си е такъв. Ще се чуе глас и на нашата нива. Диал. За изразяване на надежда, че ще настъпят щастливи дни или някакъв успех, сполука. Ще му се чуе гласът; чу му се гласът. Разг. Ще стане (стана) известно, ще се узнае (узна се), ще се разбере (разбра се). — Делото е все още следствено, нямам право да издавам никакви тайни!... Но... скоро ще му се чуе гласът, много скоро! Тогава всичко ще ви стане ясно! П. Вежинов, СО, 193-194. — Тя все ще направи нещо,.. Все да се покаже, а и княз Боян какви подаръци ѝ даде! Не ще е току-така, но и на това ще му се чуе гласът... М. Смилова, ДСВ, 138.