ГЛАСЕЖ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГЛАСЀЖ¹, мн. няма, м. Начин, по който се изговаря звук или дума; изговор. При изговора на съгласната м поради преградата, образувана от двете устни, част от издишната струя преминава през носната кухина. Това придава носова отсенка на гласежа. Л. Андрейчин и др., БГ, 21.

ГЛАСЀЖ² м. Рядко. Подготвяне, замисляне на нещо; замисъл, кроеж, гласене¹. А селяните пред самия него [кмета] ми обадиха, че ги бъхтали да кажат какво сме говорили в събранието. Излизаше, че гласежът ни е открит. А. Страшимиров, А, 582. — И тая вечер съм с тебе. Утре сутринта рано ще замина. Но да не си помислиш, че не одобрявам Вълковите гласежи? Удряй! К. Петканов, П, 87.