ГЛАСИЛКИ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГЛАСЍЛКИ мн, ед. (рядко) гласѝлка ж. Анат. Гласни струни. Гласната и, както и всички гласни, се състои от музикален глас с чист тон, който е образуван от трептенията на гласилките. Л. Андрейчин и др., БГ, 13.