ГЛАСНИЦА —Речник на българския език — алтернативна версия
ГЛАСНЍЦА
ГЛАСНЍЦА1ж. Диал. Двойна свирка, единият от тоновете на която е постоянен, а другият може да се изменя. Засвирил ми е Никола / низ гаста гора зелена / сас танка свиркя гласница. Нар. пес., СбНУ ХLIХ, 117.