ГЛАСНО —Речник на българския език — алтернативна версия

ГЛА̀СНО. Нареч. от гласен; с глас, като се чува глас, на глас. Отначало четеше тихо, на ума си, после почна шепнешком и най-после гласно. Елин Пелин, ЯБ, 89. Нещо я парна в дясната ръка и тя изпусна револвера. "Удариха ме" — мярна се в главата ѝ, като влизаше в двора на съседната къща.. — Удариха ме! — повтори Росинка този път гласно. Д. Ангелов, ЖС, 283. Те стояха до грамадната стъклена стена, мълчаливи, сериозни.. Приближих се бавно и някак сковано.. Всички ме поздравиха гласно. Л. Станев, ПХ, 83. Поп Христо и Горановите деца се смееха гласно. Ст. Дичев, ЗС I, 75. Разсъждавам гласно.