ГЛАСНОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГЛА̀СНОСТ, ‑тта̀, мн. няма, ж. 1. Публично съобщаване, разгласяване на нещо. Гласността и общодостъпността на информацията ще обективизира и взeмането на решения. Хр. Домозетов, ОР, 57. Аз би отишел при министра и работата са би свършила без гласност, но няма с кого. Хр. Ботев, Съч., 1929, 391. Ежедневният печат.. способствуваше на успеха, като даде най-широка гласност на довчерашното представление. Ив. Вазов, Съч. VI, 135. Той смукна от наргилето си и продължи: — На второ място, след като дадохме вече гласност на процеса, не ни остава друго, освен да се съобразяваме с показанията на свидетелите и с показанията на самия подсъдим. Ст. Дичев, ЗС II, 781. Широка гласност.

2. Полит. Принцип на политическо управление изразяващ се в предоставяне на свобода на медиите за пълно и точно информиране на населението и в зачитане правото на всеки свободно да изразява политическите си убеждения, мнение. Вярно е, че по свое време Горбачов бе автор и идеолог на гласността. БА, 2000, бр. 14984, 9. // Книж. Публичност, откритост в обсъждането на проблеми. Младите и безпартийните настояват за гласност, откритост и приобщаване на повече хора в клуба. 24 часа, 2000, бр. 306, 13.