ГЛАСО̀ВЕН

ГЛАСО̀ВЕН, ‑вна, ‑вно, мн. ‑вни, прил. 1. Диал. Гласовит (във 2 знач.). "Робино, море робинко! / Попей си песма гласовна, / тук,ми йе тъга голема!" Нар. пес., СбКШ, 68.

2. Остар. Който се отнася до звуковете и буквите на човешката реч. Финикиянете са измислиле първи гласовните знакове, които малко по малко добили своето съвременно значение. СбС, 27. Според знаковете, с които представляваме мислите си, и язикът може да е три вида: а) .. б) гласовен или говорим. Ив. Момчилов, ПСЕ, 1-2.

Гласовни органи (сечива). Остар. Гласови органи, гласов апарат. Имам глас, с който приказвам.. А на туй ми служи белият дроб.., дихателното гърло.., мажецът, небето, езикът, зъбите, устните и ноздрите или дупките на носът: затуй тези части са зват гласовни сечива (органи). Т. Шишков, ПХ (превод), 5.

Списък на думите по буква