ГЛАСОВЍТО

ГЛАСОВЍТО. Нареч. от гласовит (в 1, 2 и 3 знач.); звучно, силно. — Ами ти защо не им запееш отсега?.. — Може. Ама коя? — Нашенска. — .. Ами да е "Вятър ечи"? — Добре де, само по-гласовито. Д. Добревски, БКН, 195. Като се насмяха високо и гласовито, двете дружки излязоха на двора, хванаха се за ръце и хукнаха по улицата. И. Петров, НЛ, 11. Пази са да не приказуваш твърде гласовито. Ч, 1871, бр. 18, 561. В старо време българката / сладки песни пяла, — / пяла сладко, гласовито, / а сърце играло. Л. Каравелов, Съч. I, 18-19.

Списък на думите по буква