ГЛАСПАПИР —Речник на българския език — алтернативна версия

ГЛА̀СПАПИР, мн. няма, м. Книж. Твърда хартия или тъкан с полепен върху нея стъклен прах, която служи за фина шлифовка на дърво, метал и др.; шкурка. Дървото се стърже с пили и гласпапир. Вл. Брънеков и др., СД, 36. Бяхме спукали гума. И докато развинтим колелото.., докато търсим лепенки и търкаме с гласпапир,.., пладне отдавна превали. Н. Тихолов, ДКД, 223.