ГЛАШАТАЙСКИ —Речник на българския език — алтернативна версия
ГЛАШАТА̀ЙСКИ. Нареч. от прил. глашатайски Обикн. с предл. по. По начин, присъщ на глашатай; силно, така че да се чуе от всички. Когато [войниците] стигнаха до камбанарията, откъм общинското управление се раздвижиха, развикаха се. — Отиват си! — съобщи по глашатайски някой. Г. Караславов, ОХ II, 576.