ГЛЕДАМ —Речник на българския език

ГЛЀДАМ

ГЛЀДАМ, ‑аш, пов. (простонар.) глей, несв. 1. Непрех. Държа очите си отворени, при което обикновено възприемам със зрението си нещата около мене. Брезов отвори пак очи и видя, че Софка гледа. Ив. Вазов, Съч. ХII, 9. Помътненият му поглед блуждаеше разсеяно: той гледаше, но не виждаше, не узнаваше никого и нищо. Предметите и лицата се мяркаха пред очите му и тутакси чезнеха, слети в сива, безлична

маса, която не проникваше до паметта му. Г. Райчев, Избр. съч. I, 86. // Разш. За сляп или умрял — стоя, съм с отворени очи. Ослепя [дядо Йоцо], кой знай от какво.. Сега гледа, ама не види... Ив. Вазов, Съч. Х, 98. ^● Обр. През прозореца гледат звездите, а в стаята е тъмно. Д. Габе, Н, 14. Храни, горо, таквиз чеда, / дорде слънце в света гледа. Хр. Ботев, Съч. 1929, 25. През многолетни каменни стени, / към облаците, пръснати в безреда, / отколешните древни старини / от кулите и бойниците гледат. В. Раковски, ППС, 67. Дъб стои в широко поле / и под дъб зелена нива / гледа през пшеница желта. Ч, 1872, бр. 18, 845. // С обстоят. поясн. Възприемайки с очи нещата около мен, изразявам към тях някакво отношение (означено от обстоят. поясн.). Генералът, с дигната на шинела яка, гледаше недоволно и строго. Й. Йовков, Разк. II, 162. Баща му почти не се засмиваше, а Симо се подсмиваше и гледаше дяволито. Ем. Коралов, ДП, 51.

2. Непрех. За очи — съм, стоя отворен, за да възприемам нещата от външния свят. Под гъстите вежди гледаха дълбоки и съсредоточени тъмни очи. В тях се долавяше някакъв скрит огън, който озаряваше със светлина правилното му и умно лице. Д. Спространов, С, 5. // Разш. За очи на сляп или умрял — отворен съм, без да виждам. Пред нас стоеше старец. Навярно сляп — изпод кървавите, подути клепачи гледаха бели, безжизнени зеници. Й. Йовков, Разк. II, 101. Издъхна. Очи му безжизнени гледат. Ив. Вазов, ИГП (превод), 130. // С обстоят. поясн. — за очи, имам някакво изражение. Тя бе стройна и напета мома,.., с големи жални очи, които гледаха мило и благо. Елин Пелин, Съч. III, 17. Той беше трийсет, трийсет и пет годишен,.., с черни мустачки и живи очи, които гледаха умно. Й. Йовков, Ж 1945, 12. Замислено беше лицето му и някак тъжно гледаха очите му. Св. Минков, ПК, 30. Страстен комарджия, Казански се беше увлякъл в играта.. Синкавоводнистите му очи гледаха зло и възбудено. Д. Ангелов, ЖС, 30-31.

3. Прех. и непрех. Виждам (в 1 и 2 знач.). Бях видял само на миг това страшно и диво зрелище и веднага отвърнах очите си.. И сега то се очертава във възпоминанията ми така живо, като да го гледам пред себе си. К. Величков, ПССъч. I, 10. Срещу тях тъмната бездна на простора се изпълваше с огромното осветено кълбо на Луната.. Нейният кръг, който оттука гледаме гладък, на нашите пътници се показа назъбен от планинските възвишения. Елин Пелин, ЯБЛ, 57. Честита си, защото гледаш. Ах! Да гледа някой, да гледа,.., да може да разпознава синьото небе, слънчевите зари. Ч, 1875, бр. 1, 38-39. Децата пищяха, като за път пръв / чуваха гърмежи и гледаха кръв. Ив. Вазов, Съч. I, 178. Очите са да гледат, а краката да вървят. Погов., П. Р. Славейков, БП II, 39.

4. Прех. Насочвам погледа си към определен предмет, явление и го възприемам със зрението си. И те ходеха често на брега на Дунава и гледаха зелените хълми на България. Ив. Вазов, Съч. VI, 10. Те се спотаиха някак виновно, гледаха го и чакаха да видят какво ще каже. Й. Йовков, Ж 1945, 11. — Колко ли е часът? — казва той и гледа часовника си. Ив. Карановски, Разк. I, 66. След това дядо Йордан се върна вкъщи с наведена глава. Хората се отстраняваха от пътя му и го гледаха съжалително. Елин Пелин, Съч. III, 62. Когато се наситя да те гледам, / ще те целуна и ще си отида. Н. Вапцаров, Избр. ст 1946, 129. Що ми са триста прозорци, / когато мога всякога / да гледам деня слънцето / и вечер ясен месечка. П. Р. Славейков, Ч, 1873, бр. 10, 940. ^● Непрех. С предл. на. Остар. Книж. "Когато страшний огън с голяма ярост захвати къщата ни, аз бях сред двора и като безумен гледах на свирепий пламък. В. Друмев, НФ, 22. Тежко щеш, майко, да гледаш / ти на туй хоро весело. Хр. Ботев, Съч. 1929, 6.

5. Прен. Непрех. С предл. към и (остар.) на. За стая, къща, прозорец и др. — обърнат съм, поставен съм с лице, предна част към нещо. От прозорците, които гледаха към улицата, се виждаше триъгълен къс от синьо небе. З. Сребров, Избр. разк., 152. Стремски последва съвета ѝ и намери вратичката. Тя гледаше към тъмна и глуха улица. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 35. В тоя нов двуетажен дом,.., Давид Лазар даде първите си приеми. Зимно време те ставаха в стаите, лятно време на балкона, който гледаше.. към Дунава. П. Спасов, ХлХ, 179. Отляво имаше висок зид,.., а отдясно и насреща имаше висока двукатна къща с прозорци.. Другото лице на къщата гледаше на улицата. Св. Миларов, СПТ, 39.

6. Прех. Внимателно възприемам нещо със зрението си, за да го опозная, разгледам. Все още гледаха картината, правеха разни бележки и се смееха. Й. Йовков, Ж 1945, 62. Той накарал специалистите.. да се научат да гледат картината, да анализират внимателно и най-незначителните подробности. Хр. Ковачевски, СК, 94-95.

7. Непрех. С поглед проверявам някъде да видя, намеря нещо, което търся. Преобърнаха всичко,.., гледаха под престола в олтара,.., но нийде нищо не намериха. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 150-151. При все туй Маръндаков претършува цялата къща на Ройдя, бърка из сандъци, гледа под черги, под възглавници. Й. Йовков, ЖС, 141. Мъничките му сиви очи се въртят на всички страни, като че гледат има ли нещо за кражба. Елин Пелин, Съч. I, 214. // Разглеждам и преценявам много неща, за да си избера някои между тях. — Гледахме вчера с

Еленка и плат за рокли. Ив. Вазов, Съч. IХ, 56. Гледах в магазините за летни обувки, но не можах да си избера. // Непрех. С предл. за. Озъртам се, оглеждам се да видя някого, нещо, което очаквам, търся. Насреща, на плочника, стои старец просяк.. Вятърът пак духна,.., и старецът се сви.. И пак гледаше за други минувачи. Ив. Вазов, Съч. ХII, 47-48. Гледам за майка си не се ли връща.

8. Прех. Проверявам, установявам верността, правилността на нещо; преглеждам. Иде сега той [дядо Пеньо] малко по-весел и води със себе си двете Петрови лели, уж някаква стара сметка по делба да гледат. Ц. Церковски, Съч. III, 108. Дошле от града, гледали сметките на убития и изкарали да липсват 8000 гроша! А. Страшимиров, К, 61-62. Гледам бележките си по книгата, за да се изкажа. △ Гледам класните работи на учениците си.

9. Прех. Като зрител възприемам театрално представление, филм, изложба, нечие изпълнение и под. Раднев ми разказваше за една нова опера, която гледал някъде в Немско. Й. Йовков, Разк. II, 94. — Гледахте ли новия филм на Алида Вали? Чудесен! М. Грубешлиева, ПИУ, 211. Който е гледал Димов на сцената, не може да не е почувствувал непосредственото влияние на неговата игра, наситена с обилна емоционалност, с простота и непринуденост. БНТ, 1947, бр. 300-301, 1. — Елате с нас до Пловдив. На театър.. — Гледаме театъра и се връщаме — постепенно, внимателно настъпваше Снежа. Т. Монов, СЧ, 35. Гледай новата постановка на "Хамлет". △ Гледахте ли общата художествена изложба? △ Какво ще гледаме тази вечер по телевизията? △ Гледам телевизия. △ Гледам състезанията по фигурно пързаляне.

10. Прех. Разг. Извършвам медицински преглед; преглеждам, виждам. — А как е Людмила със здравето си? — запита загрижено той. — Гледа ли я лекар? А. Гуляшки, СВ, 188. Той взе стол и седна до главата ѝ, запита я кои лекари са я гледали и какви лекарства е пила. СбСТ, 122. Нахалос мъжът ѝ привикваше от далечни страни най-вещи лекари.. и учени да гледат жена му и да ѝ помогнат със силата на изкуството си. Ив. Вазов, Съч. ХI, 57.

11. Прех. Разг. Обикн. със следв. изр. със съюз че. Забелязвам, долавям, че някакъв факт е налице, че съществува, добивам някакво впечатление; констатирам, виждам, схващам, разбирам. Откак мъж ви зае голяма служба, гледам всичко ви тръгна на добро. Елин Пелин, Съч. IV, 213. Всеки човек има начала, за които се бори; гледам сега, че и ти ги имаш. Ив. Вазов, Съч. VII, 98. Тие дни гледам, че бялото пиле с черното крило,.., захваща да мършавее и да се замислюва нещо си. Л. Каравелов, Съч. II, 22. Бай Деньо се застрахова за петдесет хиляди лева.. Танко гледаше какво става, но вече не мислеше да се меси. Й. Йовков, ПГ, 49.

12. Прех. Разг. Обикн. в пов. Насочи (насочете) съзнанието си върху нещо, обърни (обърнете) внимание на някого или на нещо; виж. — Нали не бързаш, Ванко? Гледай каква хубава вечер. Топла, същинска пролет! М. Грубешлиева, ПИУ, 43. — Не ме радва огънят, братя — продължи той, — чини ми се, ще имаме работа тая нощ. Току без нищо не се пали такъв огън. Я гледайте! Жар, цял глиган да опечеш. Ст. Загорчинов, ДП, 32. — Пратен е от турците да ни научи позициите, гледайте го какъв се преструва на теле и пули. Ив. Вазов, СбНУ II, 123. — Твоята нива ми пречи.. — Продай ми я, бате.. — Какво! Я гледай къде си се разширил! Елин Пелин, Съч. III, 146. ^● Непрех. С предл. на. Остар. Книж. Цял свят гледа днес с удивление на българската храброст и решителност. НБ, 1876, бр. 2, 5. // Прех. Със следв. изр. със съюз да и отриц. Съсредоточавам мислите, зрението, слуха си върху извършвано от мене или друг действие (за да не се допусне грешка, да не се случи нещо нежелателно); внимавам. — Пази са, момче! Гледай да не паднеш! Т. Влайков, Пр I, 289. "Иди, синко, каза ми, няма ми нищо, не мисли за мене, гледай да не направят тебе нещо." К. Величков, ПССъч. I, 37. Баба се не свърта вкъщи; тя шета ту вън, ту вътре и гледа да не откраднат нещо. Ил. Блъсков, С, 8.

13. Прех. Разг. Обмислям, преценявам как да постъпя, какво да направя; мисля. А дядо Васьо,.. току размахваше тоягата пред себе си.. — Какво току махаш? — Махам аз. Гледам дали ще стигна да я цапардосам, като мине. Й. Йовков, ВАХ, 132. Гледам дали ще ми стигне платът за този модел. △ Гледам дали не е по-добре да отидем на кино; за театъра закъсняхме.

14. Непрех. Стоя и възприемам това, което става около мене, без да действам; бездействам. Чакайте, бре хора, барем да я изберем [момата], та като се върна, да знам коя че ме посреща — вика Герчо,.. — Е, избирай бе, що гледаш! Елин Пелин, Съч. V, 94. Доде гледаме ний и додето слушаме тези гърци, ний хора няма да станем. П. Р. Славейков, Избр. пр II, 31. Хитър Петър, като дошел и видел [костенурката]: Брей, рекъл, какво стоите та гледате и са чудите, не видите ли, че туй сама Света Петка, че оживела и тръгнала по света да ходи. Г, 1863, бр. 11, 83.

15. Прех. Обикн. с отриц. Съобразявам се с нещо, вземам под внимание нещо, държа сметка за нещо. "Иди, синко, не гледай, че плача. Коя майка не плаче, като гледа чедото си, че отива надалече." К. Величков, Н, 1884, кн. 7, 568. Не ти гледат пияните момци, че било студено, че зетят бил гол или слаб, малко ги е еня, малко мислят:.., издигнат Драгня и цомбур в коритото [на

чешмата]. Ил. Блъсков, ПБ III, 44. — Да пази бог, чедо — каза дядо Нейко, — то като дойде, не гледа старо, младо... Й. Йовков, СЛ, 169. — Трябва да е от старост. — Чакай де, къде си — още петдесет не си навършил! — Ти не гледай годините, а — грижите. К. Петканов, МЗК, 7. Заплатата да не жалиш — черпи и харчи и пет пари не давай.. Страничните доходи, чичовото, тях гледай ти. Г. Караславов, Избр. съч. II, 157. На харизано магаре за подковите не гледай. Погов., П. Р. Славейков, БП I, 296. ^● С предл. за, на. Разг. За малка кривда те впримчат, дадат те на съд.. Не минуват молби, не гледат на човека... Ив. Вазов, Съч. VII, 92. — И председателят тъй ми каза: "Ти всякога за правото си гледал, Емине." Л. Александрова, ИЕЩ, 200. Старай ся да предвождаш общото добро, без да гледаш на заплатата. Ал. Кръстевич, ВПЖ (превод), 139-140. // В съчет. с кой ти (му). Разг. За подчертаване, че нещо няма значение, не е важно, че на него никой не обръща внимание. Когато цигарите бяха вече запалени, печатарят запита: — Разрешават ли ви да пушите на пост? — Кой ти гледа! — махна с ръка войникът. П. Вежинов, ДБ, 37. — Аз за бостаня не ми е, бостаня кой ти гледа, ами за пчелите. Всяка година аз тук си изнасям пчелите. Й. Йовков, ЧКГ, 31. Наистина, Първан позадлъжня малко, но кой му гледа такива дребни работи. Ал. Константинов, Съч. I, 277. Тръне-мръне, кой ти гледа? / Плет да бъде десет реда, / спят ли кучета и хора, / бог помози! — хоп на двора... П. К. Яворов, Съч. I, 37.

16. Прех. Съобразявам се с някого при постъпките си, вземам го за пример, ръководя се, влияя се от поведението на някого. Разколеба се Мутин, не вдигна ръка, а останалите власи, както винаги, и този път гледаха него и последваха примера му. Ст. Марков, ДБ, 296. — Яжте и веселете се, мене не гледайте. Ив. Вазов, Съч. ХVIII, 59.

17. Непрех. С предл. на. Разг. Разчитам, надявам се, уповавам се на някого или на нещо. — Видя ли одеве народа? На мене гледа, мене вика да го избавя. Ив. Вазов, Съч. ХХI, 21. — Селото на тебе гледа, Хаджи. Ти баща, ти майка... Й. Йовков, СЛ, 169. По нас да остане човек само на една работа — или на един занаят да гледа, никога не може се помина. Т. Влайков, БСК II, 178. Да бях имал сега поне един братец или някой сродник, то беки би дошъл сега да мя придружи, а сега самичък, сичко гледа на мене! Ил. Блъсков, ИС, 32. Тази равнина, която гледаше на една веща ръка да я направи да бъде плодородна, изгледваше като някоя пустиня, на която пасяха.. слаби стада. Ступ., 1875, бр. 9-10, 69.

18. Прех. и непрех. Понякога с предл. по. Съдя, заключавам за нещо обикн. по външния вид, по отделни негови особености. Няма здрав човек на света. Гледаш, тялото желязно, а душата — гнила. Елин Пелин, Съч. II, 35. Тая книга [Български народен сборник], ако гледаме по заглавието ѝ и особено по изложението на съдържанието и предговора ѝ, съдържа материали от полето на българската народна книжнина. Н. Бончев, Съч. I, 131. — Трябва да знаеш, че дядо Недко, не го гледай сега, е бил майстор и тази картина ще остане за спомен. Й. Йовков, Ж 1945, 62. Дано даде господ да се понадигна, аз още [пари] ще ти дам — посъживи се старецът. — Гледам те, ти си една такава... срам те е хлебец да си вземеш... Г. Караславов, ОХ I, 446. Агнето го гледай по опашката, а ерето по гърдите. Послов., П. Р. Славейков, БП I, 1. Ако гледате по заслуги, а не по ранг, него ще наградите.

19. Прех. Полагам грижи за някого, който се нуждае от помощ или който не може сам да се обслужи (болен, малко дете, стар човек, добитък и под.); грижа се. — Чичо, сполай ти за доброто, що ми направи. Прибра ме, гледа ме цяла зима, туй аз няма да го забравя. Й. Йовков, СЛ, 182. Кръстевица и Станка ходеха на оран, а Дочка оставаше в селото да си гледа децата и да реди къщата. Г. Караславов, ОХ I, 362. — Добре, че остави имотец — държава, стокица, та го гледат син му и снаха му. Ив. Вазов, Съч. Х, 98. Те [войниците],.., придружавали военните обози, ровели окопи, гледали конете. Ив. Вазов, Съч. ХVI, 9. В това време дойде и Васил Дойчинов от Дръндевците, към четирийсетгодишен мъж, също комунист, коневъд. Той бе оставил помощника си да гледа днес добитъка, за да вземе участие в общата работа. Кр. Григоров, И, 12. Болна ли си лежала, или си болен гледала. Погов. Свой своего не гледа, но тежко му, който го няма. Послов. // Разг. Изкарвам прехраната си или прехраната на някого; храня. — Не го давам аз, бай Василе, не си давам коня — започна Иван,.. — Тоз кон е тъкмо за мене, той ми гледа децата. Й. Йовков, АМГ, 118-119. С тези кирии Стоян си приготвяше зимнина ‑..- и отделяше по някоя пара и настрана за черни дни. По това време той обичаше да казва за биволиците си : "Нали с тях си гледам къщата." Ил. Волен, МДС, 99-100.

20. Прех. С нечленувано същ. Полагам грижи за растежа, развитието на домашни животни или културни растения, за да извлека полза от тях; отглеждам, развъждам. Жената на Заяко гледаше копринена буба, та режеха и черницата на Перуниката. Й. Радичков, СР, 85. Някога повече земята са работиле хората и ако са гледале и нещо овце, добитъчец — това им е било поминъкът. Т. Влайков, Д, 1891, кн. 3, 121. А ходжата говореше: — Хората тук сеят ръж.. Косят ливади за сено на добитъка. Жените гледат малко лен и коноп. А. Дончев,

ВР, 65. Гледам зайци. Гледам прасе. Гледам лозе.

21. Прех. Върша нещо, насочвам усилията си към нещо, което е мое задължение; залягам, грижа се. Дядо Йордан държеше синовете си по-далеч от кръчмарската работа, на която сметките си знаеше и гледаше сам. Елин Пелин, Съч. III, 10. Къде може да се сравни той с един честен и почтен бакалин, който си гледа търговията, който си реди работата и се грижи за семейството си. Г. Караславов, Избр. съч. II, 184. — Жена като Яна къща не гледа, мъж не посреща! К. Петканов, СВ, 166. Откакто Лазар Глаушев е в затвора, в Преспа е мирно и тихо. Няма го вече там размирника и хората спокойно си гледат работата. Д. Талев, ПК, 726. — Какво прави Йосиф? — Какво ще прави Йосиф? Гледа си училището. Й. Йовков, ЧКГ, 49.

22. Прех. Грижа се за доброто състояние на нещо. Ще дойде Ненко в неговата къща и ще поеме всичко на себе си, а пък той само ще му се радва и ще си гледа старините. Т. Влайков, РП I, 129. — Какво искат от болни хора? Здравето си ли да гледат, позиви ли да четат... Д. Ангелов, ЖС, 40. Народе, гледай учебните си заведения, както гледаш очите си. А. Цанов, Напр., 1875, кн. 4, 42. Те всички гледали са си спокойствието и личните изгоди в то време, когато казаните [народни] дейци са търпели оскудност, гонения и заточения. ПСп, 1875, кн. 11-12, 7.

23. Прех. Със следв. изр. със съюз да. Полагам усилия; старая се, стремя се. По разни посоки всички гледаха да стигнат по-скоро долината на реката. Й. Йовков, Разк. II, 155. Валентин не възрази и с по-спокоен тон обеща, че ще гледа да не се бави много. Д. Кисьов, Щ, 41. Не може да се води никакъв разговор; всички уста са сключени, всеки гледа да спаси кожата си. Л. Стоянов, Х, 27. Дружините наши, оплискани с кърви, / пушкат и отблъскват, без сигнал, без ред, / всякой гледа само да бъде напред / и гърди геройски на смърт да изложи. Ив. Вазов, Съч. I, 203. Пенча го мързи, / гледа да лежи, / ходи, та се май, / търси да играй. П. Р. Славейков, ДС, 14. Баща ми гледаше да заглади положението. Д. Бегунов, ЧОД, 21.

24. Непрех. С предл. на и нареч. или обст. поясн. Отнасям се към някого, нещо по един или друг начин. — Вие много чиновнически гледате на някои неща — снизходително се усмихна той. Х. Русев, ПЗ, 71. Снахите и братята му гледаха вече на Павел с истинска завист и омраза. Елин Пелин, Съч. III, 19. Аз все пак гледах на света и хората тъй, като че милион Ротшилдовци и Вандербилдовци мога да ги натъпча в джеба на жилетката си. Ал. Константинов, Съч. I, 120. Поетът бе лекомислен.. На любовта също гледаше лекомислено. М. Грубешлиева, ПИУ, 76. // С предл. на и пояснение, въведено с като на. Смятам някого или нещо за някакъв. — На жените гледам като на цветя. К. Петканов, В, 109. Тя я много почита и цени думите ѝ. Гледа на нея като на светица. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 219. — Аз съм свикнал да гледам на целия живот като на комедия... Д. Немиров, Др, 139. Такъв майстор беше Темелко. Но нямаше сърце и на конете гледаше само като на стока, от която можеше да спечели или да изгуби. Й. Йовков, ВАХ, 188. — Казвате, че насъде са надяват, че ща направя нечто за спомен на покойния си брат, и че го гледат като кусур, дето досега не съм го направил. АНГ I, 141.

25. Прех. Обикн. в съчет. с не мога да или във въпросит. изр. Понасям, търпя. Комедията е изобщо възможна само във висококултурни страни.. В една варварска страна хората не могат спокойно да гледат осмени своите глупости. Т. Генов, ДОД, 93-94. — Като видя тоя дъб, дето се издига в нивата му, сред имота ми, мисля, че на гроба ми е израсъл — не мога да го гледам. Елин Пелин, Съч. III, 151. Но брат им падна, загина, / затуй, че клетник не трая / пред турци глава да скланя, / сюрмашко тегло да гледа! Хр. Ботев, Съч. 1929, 6.

26. Непрех. Обикн. с предл. на. Узнавам, разкривам миналото или предсказвам бъдещето на някого по линиите на дланта, по някакви фигури (на чаша с изпито кафе, наредени карти или бобови зърна); гадая, врачувам. Баба му,.., на времето си врачка и билярка е била,..; майка му и на боб, и на карти гледаше и тя женеше, тя развеждаше младежите. Чудомир, Избр. пр, 270. Койка изпи кафето си и обърна чашката върху чинийката, карайки леля си да ѝ гледа на кафе. Ив. Кирилов, Съч. II, 16. — Ами чуй, мари сватя Гьоргьовице, не сте ли му гледали за севда? Белки му севда липсва,.. — обажда се Тропкина Мария. Ц. Церковски, Съч. III, 68. Но циганката се не плаши, а ръка / на вещица простря и рече тя така: / "Дай да ти гледам, млада господарко, / на бяла длан!" К. Христов, ЧБ, 69.

27. Прех. Юрид. В съчет. с дело, процес и под. Обсъждам, разисквам данните по съдебен процес, за да взема решение по него с оглед на законите. Случи се така, че пътувахме с Влайков за Пирдоп. Едно от отделенията на съда отиваше там да гледа дела. Хр. Миндов, СбЦГМГ, 414. Пратиха ме заместник-прокурор в Х-ския военно-полеви съд.. Четяхме военните бюлетини, пращахме ординарците си из селата да ни купуват контрабанда брашно и свинско месо, гледахме дела и чакахме без особено нетърпение да свърши войната. К. Константинов, Избр. разк., 96.

28. Прех. Като въвеждаща дума. Само във 2 л. В пов. или в съчет. с какво. Разг. За обръщане внимание на някакъв факт, при изразяване на изненада, учудване или неодоб‑

рение, възмущение; виж. Ами ако ви кажем, че той сам ни призна всичко? "Гледай каква глупост е направил бай Васил!" — помисли си трескаво Ванко. М. Грубешлиева, ПИУ, 268. — Имаш ли писмо? — Имам. А, чакай, щях да забравя — говори Делчо. — Гледай, щях да забравя — повтаря той и търси из всичките джебове. Й. Йовков, Разк. I, 60. — А че като ти са заръчали да ме чакаш, защо заспа? — продължи Райко с все по-сърдит глас и си каза на себе си: "Гледай кого намерил да изпрати Войхна!" Ст. Загорчинов, ДП, 313. Гледай какво, мисля да ти предложа своя билет за театър, а аз ще ходя на друго място.

29. В пов. Само във 2 л. ед. Удвоено гледай, гледай и в съчет. гледай ти, я гледай, я го (я ги) гледай, гледай го ти <него>, гледай ти сега и под. Разг. За усилване при изразяване на изненада или недоволство, възмущение; виж. И обърса с длан лицато си. — Я гледай! Кръв! — учуди се той. — Одраскан си само! — успокои го Мерджанов. П. Вежинов, НС, 37. — Това е снаха ми, господине ‑..- Вдовица е, пък арестуваха сина ѝ.. — Гледай ти! — завъртя глава човекът и зацъка с език от учудване. Д. Ангелов, ЖС, 56. — Я го гледай ти! Срамота било да му искам да си плаща яденето! Св. Минков, РТК, 169. — Ама че диване, кой знай какво ще каже там!.. Гледай сега, защо го пратих? Ал. Константинов, Съч. I, 269. — Гледай, гледай! Аз да не знам това. Т. Влайков, ЛГ, 15. — Но аз вече съм се записал за апартамент в едно дружество.. — заявява гордо Буби.. — Тъй ли? Я гледай, я гледай какъв предвидлив и практичен момък! Св. Минков, РТК, 104. — Но как така може да го няма! — започна да се озлобява Микроба. — Глей сега, може ли да го няма, след като най-официална бележка са ти дали, настанителна! Ч. Шинов, ПВ, 77.

30. Непрех. Диал. С предл. на. Предстои да, готви се да, клони към. Къщата е грухнала, гледа на падане. Н. Геров, РБЯ I, 224. Времето гледа на дъжд. Н. Геров, РБЯ I, 224.

31. Непрех. Остар. С предл. на. Завися от нещо. По колко и каква храна трябува да яде всеки, това гледа на възрастта на человека, на направата му и на климата. Лет., 1874, 70. — Ах, тези богати, тези богати, какви корави сърца имат, а колко добрини на тях гледат! Г, 1863, бр. 6, 44. А колко злато и сребро трябува да държи готово една банка, то гледа на кредита, който има в света. Лет., 1874, 214. гледам се. I. Страд. от гледам в 3, 4, 6, 8, 9, 10, 11, 12, 13, 15, 16, 18, 19, 20, 21, 22, 23, 25, 27 и 28 знач. Картите не се гледат, разстояния и ъгли не се измерват. Й. Йовков, Разк. III, 146. — Двайсет гърла с нашия имот трудно се гледат. Кр. Григоров, И, 25. — Лани, помниш? Гицата наш стана Райна княгиня с мустаки като на пъдар.. Тия работи се не гледат в театрото. Ив. Вазов, Съч. VI, 22. Съдебният процес щеше да се гледа на другия ден. Илка и Лиляна се настаниха на квартира у Миленини. К. Калчев, ЖП, 300. "Туй го искам, не се моля: / Сички сте във плян. / Тук се гледа мойта воля, / аз съм капитан!" Ив. Вазов, Съч. I, 25. Учителят, било вътре, било вън от училището, гледа ся от ученика като пример и по дума, и по поведение. П. Горбанов, ННУ, 6. На харизано магаре зъбите са не гледат. Погов., П. Р. Славейков, БП I, 296. II. Възвр. от гледам в 4, 6, 8, 10, 11, 16 и 19 знач. — И жена нали е — гледа се в огледалото, пише веждите си и се смее. Й. Йовков, СЛ, 16. — И ти... и ти май не се гледаш — проломоти той [Пинтата], като я наблюдаваше внимателно и загрижено.. Няма да се тревожиш, няма да се мъчиш толкова... Г. Караславов, ОХ II, 59. Толкова съм напълняла, че не мога да се гледам. III. Взаим. от гледам в 4, 9, 10, 16 и 19 знач. Един миг двамата се гледаха втренчено. П. Вежинов, НС, 116. Няма вече мир в село Цепилово, няма спокойствие. От четири махали село, на пет партии се разцепило.. В черква никой не стъпя — да не се срещат противници, защото не могат да се гледат. Елин Пелин, Съч. IV, 178. Бабата и дядото се гледат сами на село, всичките им деца са в града. △ За всичките си пакости те се гледат един друг. гледа се безл. от гледам в 1, 3, 7, 14, 17, 18, 24 и 26 знач. Не можеше да се наблюдава нищо, защото, щом се вдигнеха тъмните стъкла, през малките прозорчета нахлуваха ослепителни лъчи, които не позволяваха да се гледа. Елин Пелин, ЯБЛ, 53. Тука имаше поляна равна и весела, от която се гледаше надалеко. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 23. — Ех, може белким и така да се гледа на тая работа! — додадох аз. Т. Влайков, Съч. II, 61. Освен туй конят правеше всичко, което искаха от него: ако трябваше да препуска, препускаше, без да се гледа какво е мястото, ако трябваше да стои, стоеше като закован. Й. Йовков, Разк. III, 20. — Интересите на района, на хората, икономиката и така нататък... Ако се гледа в перспектива, и те са на моя страна. Д. Фучеджиев, Р, 296. гледам си възвр. и взаим. от гледам в 20 и 26 знач. И тук, както и другаде, хората си гледат лимони. Диал., 1990, бр. 28, 12. — Гледала си е на кафе — каза дядо Мирьо. — Широко е около врата на скитницата. Нали си няма грижи за пилците. Ем. Станев, ЯГ, 26. Имаше и ясновидци като отец Никадор, който виждаше от цяло поприще кой идва към манастира, предричаше съдба, а беше безкнижен. При него ходеха да си гледат братята, що ламтяха за власт, чин или за нещо користно. Ем. Станев, А, 102. Гледах си на карти вчера.

ГЛЀДАМ СЕ несв., непрех. 1. Разг. Намирам се в положение да бъда възприеман със

зрението; виждам се, забелязвам се. Като на длан се гледа цялата земя. К. Петканов, ОБ, 72. А партизаните са имали пост на самия връх. От него се вижда целият хоризонт на Средногорието, гледа се и Богдан, и Буная. Ст. Станчев, ПЯС, 34. Варвара, застанала пред прозореца, унило гледа в далечините: "Как хубаво се гледа морето!" Ив. Кирилов, Ж, 86. Тук накрай селото ся гледа една по-уредна къщица с широк и разтребен двор. Ил. Блъсков, ИС, 8. В огнените му очи се гледаше небесна душа. Н. Бончев, Р (превод), 36. Черна кръв се вредом гледа, / знак на страшната ни мъст! Ив. Вазов, Съч. I, 38. Стоят те посред назе със мисъл на челото, / дълбока скръб са гледа на техните лица. НБ, 1876, бр. 56, 220.

2. Разг. Подлагам се на медицински преглед, преглеждам се при лекар. Гледах се скоро на рентген.

3. Остар. и диал. Изглеждам. Леля ти Гена се смее и гледа се весела и шегобийка само пред хората. Т. Влайков, Съч. II, 38-39. Пожарът се гледаше близо, до самата стена на оградата. Ив. Вазов, Съч. VII, 142. Небе, море се гледат отдалек / кат неподвижни две огледала. К. Величков, ПССъч. II, 131. Той [четвъртият войнишки стан] не щеше да има за Сърбия никаква практична полза, защото е много отдалечен от бойното поле, освен ако той може да са пусне към Видин, който са гледа най-яка твърдина на цялото турско царство. НБ, 1876, бр. 12, 46.

◊ Гледай в картинката. Жарг. 1. Забележи, обърни внимание, виж нещо (обикн. за нещо, над което някой се надсмива). 2. Внимавай, съобразявай се какво правиш (като закана). Гледай му ума (акъла), па (че) му крой (скрой) капа (чалма). Разг. За глупав, несъобразителен човек. Гледай някого, нещо и не питай за някого, нещо, (друг). Разг. За означаване на голямо сходство обикн. между две лица. Хубавица беше Антица! На̀, гледай Нона и за нея не питай. Й. Йовков, ЧКГ, 34. Казват,.., че когато немецът, комуто било поръчано да излее от бронза фигурата на Ботева, поискал портрета му — тогавашният председател на Постоянната комисия бил му казал: — "Не ти трябва портрет, гледай мене — не питай за Ботева, аз досущ на него приличам." Ал. Константинов, Съч. I, 222. Гледай си работата. Разг.; Глей си работата. Простонар. 1. Грубо. Не се меси в работи, които не те засягат, не проявявай излишно любопитство към чужди работи. — Христо, внимавай! — предупреди го жена му. — Ти си гледай там работата! К. Петканов, В, 136. 2. Не се тревожи, не се безпокой (понякога употребено като закана с ирония). — Гледай си работата, тате. Всяка болка си има цера. Елин Пелин, Съч. III, 39. Гороломов ѝ предлагаше да ѝ обясни още веднъж смисъла на застраховките.. — Бе тя е всичко разбрала, гледай си работата, каза Слав. Й. Йовков, ПГ, 171. — Ваньо, какво ти е, бре? — Какво ще ми е — нищо!.. глей си работата, нищо ми не е... Г. Караславов, Избр. съч. I, 180. Ще ми паднеш ти някога и ще ти го върна, гледай си работата. Гледай си хурката. Разг. Грубо. Не се меси в работи, които не те засягат, не проявявай излишно любопитство към чужди работи. А пък за съгласие, санким, дето ще са каже контракт, таквоз нещо да са прави между син и баща.., то ще бъде срамота и грехота. Я си гледай ти хурката. Ил. Блъсков, ПБ II, 56. Гледам в очите някого. Разг. Изпълнявам волята на някого, угаждам на някого във всичко, ръководен от уважение към него или защото се страхувам от него. Яна продумала пред дружките си, че ме разлюбила, защото съм бил жалостив и мек към нея, все в очите съм я гледал и каквото тя кажела, това ставало. Й. Гешев, ВТ, 94. И макар че си беше такъв малко разпуснат къщовник, Гана много си го имаше,.., гледаше го в очите, във всичко му отстъпваше и всичко му прощаваше. Г. Караславов, ОХ II, 15. Гледам в ръцете някого. Разг. Очаквам да получа нещо от някого, да ми се донесе нещо. Никой не го запита как е прекарал деня, уморен ли е или е гладен. И децата, които други път го гледаха в ръцете за армаган, сега стояха настрани, неловко смълчани. И. Петров, МВ, 97. Гледам в устата някого. Разг. 1. Внимателно или прехласнато слушам това, което ми се говори от някого, обикн. за да усвоя, науча нещо. Следял работата на стария майстор, гледал го в устата какво ще каже. ВН, 1959, бр. 2557, 4. 2. Следя внимателно за желанията на някого, за да ги изпълня. — Всякого ще превземе с таз хубост и с таз усмивка. Петър и дъртият в устата я гледат, угаждат ѝ. И. Петров, НЛ, 107. Гледам в чуждата паница. Разг. Неодобр. Проявявам любопитство, съпроводено със завист за чуждото благосъстояние. Гледам извисоко (изотгоре). Разг. 1. Някого или на някого. Държа се високомерно, надменно, отнасям се пренебрежително към някого. Жена му,.., смяташе българите за по-низши същества, на които може да се гледа само извисоко. Ст. Чилингиров, ПЖ, 39. Той знаеше, че Слав се присмива на неговите политически разбирания, че в честите спорове го гледа някак изотгоре. Г. Караславов, ОХ III, 13. 2. На нещо. Отнасям се с пренебрежение към нещо, смятам го незначително. Той гледаше извисоко на новите опити на колегата си и на усилията му непременно да постигне положителен резултат в изследването. Гледам като котка на джигер нещо. Разг. Ирон. 1. Иска ми се да хапна, да вкуся от нещо. 2. Иска ми се да имам нещо, лакомо гледам нещо. Гледам като омагьосан. С голямо възхищение, вълнение или смайване гледам. Та, за плика. Той седеше в единственото чекмедже на бюфета, което се заключваше.. Когато се събирахме при мама, в стария дом, всички гледахме в това чекмедже като омагьосани. Й. Попов, БНО, 101. Гледам като отровен. Разг. Навъсен съм, защото нещо ми е неприятно. Гледам като писано яйце някого, нещо. Разг. Грижа се много старателно за някого, нещо. — Вземи пианото! Но да го пазиш като очите си! — Като писано яйце ще го гледаме! — гарантира шофьорът. Бл. Димитрова, ПКС, 265. Гледам като теле (пукал). Разг. Гледам глупаво, нищо не разбирам или не познавам. — А бе, Венера, да съм споменавал някога за някой си Никодимов? Стойнева се замисли за момент. — Никодимов!... Не, не си спомням. Защо?.. — Дойде днес в кабинета ми. Познава ме много добре, на "ти" ми говори, а аз го гледам като теле. П. Незнакомов, ТС, 13. Приставът седна зад бюрото. Прелисти преписката, взе попивателната и тракна силно с нея: — Така! Водачи на младежката група:.. — Така ли е? Какво ме гледате като пукали? Ха, защо мълчите? Ст. Мокрев, ЗИ, 183. Гледам някого като <че ли е> през пространство. Разг. Преструвам се, не забелязвам, не виждам някого. Гледам към гробищата (гроба). Разг. Наближава да умра, зле съм. — Тя моята се вижда, вече все към гробищата гледам. М. Гръбчева, ВИН, 338. Гледам нависоко. Разг. Стремя се към големство, към високо обществено положение. Той гледа нависоко и фърчи из облаците. Ив. Вазов, Съч. VIII, 103. Гледам накриво някого. Разг. Имам лошо, враждебно отношение към някого. С нея не се отнасяха като със свой човек. Гледаха я накриво, говореха зад гърба ѝ, разкарваха я като чужда. К. Петканов, БД, 104. Не беше само Димитър. Други също го гледаха накриво, не му приказваха, не отвръщаха на поздрава му. Ст. Марков, ДБ, 300. Гледам на кръв някого; Очите ми гледат на кръв. Разг.; Гледам на кръвнина. Диал. 1. Готов съм да извърша убийство, да убия някого. До нея върви Харалан.. Стиснал е секирата, навъсил е черните си рунтави вежди, струва ти се — на кръв гледа. А. Гуляшки, МТС, 148. — Ти да не си вдовицата на онова момче, дето войниците го претрепаха? Па и то отишло с войниците да се кара, не знаеше ли, че очите им все на кръв гледат? К. Петканов, МЗК, 243. Тя [самодивата] запратила измикярчето си да донесат очите на стареца и то донесло едни вълчи очи.. Турнало му ги, а пък те, пустите очи биле от вълк, та старецът гледал на кървнина. СГ, 1894, кн. 1, 391. 2. Много съм сърдит, навъсен и съм готов да се карам. Офицерите се разхождат мрачни пред ротите, сабите им чаткат о шпорите, очите им гледат на кръв изпод козирките. П. Незнакомов, БЧ, 8. Защо гледаш на кръв днес, какво ти се е случило? Гледам напред. Книж. Очаквам с надежда бъдещето, вярвам в благоприятното развитие на нещо. Не ся отчайвай, че днес не можеш да вършиш еди-кое си славно дело.. Залови ся днес, та върши онова, което днес можеш и гледай напред, па ся не бой. А. Цанов, Напр., 1875, кн. 4, 21. Не е чудно прочее,.. и че младите сякога гледат напред и са предават с душа и тяло на обществените преобразования. ЧСбПер. п I, 101. Гледам на ръцете на някого; гледам на нечии ръце. Разг. Разчитам на някого да ме изхранва, издържа. Тежко му [на баща ми] беше да ни прехранва, защото бяхме единадесет души вкъщи и шестнадесет на дюгена и всинца гледахме на неговите ръце. П. Р. Славейков, Избр. пр II, 98. Гледам отвисоко (отгоре). Разг. 1. Някого или на някого. Държа се високомерно, надменно, отнасям се пренебрежително към някого. Мъжът ѝ не обичаше чизмаря заради пиянството му, а майката на Алекси се носеше горделиво, гледаше на съседите си отвисоко, като на преселници. Тя се усмихваше и чупеше кръст само пред чокойските жени... А. Гуляшки, СВ, 255-256. От тоя ден гарджето се възгордя и започна да гледа отвисоко всички горски обитатели. Св. Минков, ПК, 29. 2. На нещо. Отнасям се към нещо с пренебрежение, небрежно, смятам го незначително. На първо време след завръщането от Пловдив той гледаше на света малко отвисоко. След като преживя толкова интересни случки, като видя сума големи работи, той беше готов да забрави такива дреболии като нивите и къщата. Г. Караславов, Тат., 223. 3. На нещо. Отнасям се към нещо с известна широта, без дребнавост. Борис го слушаше с любопитство и му изглеждаше чуден начинът, по който Ванков гледаше на света, на реда в живота. Ванков гледаше някак отвисоко и далеко напред, а Борис се ровеше в себе си. Д. Талев, И, 298. На много неща трябва да се гледа отгоре, за да може човек да си запази нервите. Гледам отстрани. Разг. Не се меся в нещо, не се интересувам особено много от нещо. — Няма по-голяма подлост да гледаш отстрани как гори една къща и сетне пред купчината пепел да съдиш другите. Д. Вълев, Ж, 111. Гледам под зъбите на някого. Разг. Проявявам изключителна придирчивост към някого, придирвам някому. — Горе при мене няма свекърва да ти гледа под зъбите. П. Тодоров, Събр. пр II, 285-286. Гледам <по>- розово на нещо. Разг. Отнасям се с <по-голяма> надежда, <повече> оптимизъм към нещо. "Радвам се, че ся основава такова добро содружие, но радостта ни не е пълна. Началото е добро, но где са трудолюбивите и учените работници?" Дринов, далеч от такъв (за жалост напълно оправдан по-късно) скептицизъм, е бил склонен да гледа по-розово на нещата. М. Арнаудов, БКД, 125. Гледам <право> в лицето (очите) нещо или на нещо. Книж. Твърдо посрещам нещо,

не се страхувам да приема нещо такова, каквото е. Подгответе детето за живота, приучете го да гледа нещата право в лицето. Елин Пелин, Съч. IV, 203. Вчера те са били в боя, вчера още са гледали в самото лице на смъртта. Й. Йовков, Разк. II, 182. Той бе гледал десетки пъти в очите смъртта. Не можеше да се каже, че беше страхлив или безчестен човек. Д. Димов, Т, 520. Гледам през крив макарон нещо. Разг. Ирон. Нещо е неосъществимо за мен, не мога да постигна нещо. "Преместете ме в артилерията, другарю командир. Докога ще гледам мечтата си през крив макарон." Р. Сугарев, СС, 50. Гледам през пръсти нещо или на нещо. Разг. 1. Върша нещо небрежно, нехайно, не съм прецизен в работата си. "Няма — рекох си — да гледам аз през пръсти на службата както по-рано другите полски пазачи." П. Велков, СДН, 376. Гледам през пръсти работата си. 2. Отнасям се снизходително, без нужната строгост към някого или нещо. Войничетата, които бяха бедни селски синове, гледаха през пръсти на арестуваните, не ги хокаха и не им се заканваха. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 252. Братиано горещо съчувствуваше на българите и гледаше през пръсти на революционната ни деятелност в румънската земя. Ив. Вазов, Съч. ХI, 103. Гледам през (с) розови очила нещо или на нещо. Книж. Не забелязвам нередностите и слабостите и се отнасям оптимистично към нещо. — Вина за това има и твоят партиен секретар, който на всичко гледа през розови очила. А. Гуляшки, МТС, 37. И през тия часове неврастенията му избиваше ту в заядливост и песимизъм, ту в маниакална веселост на човек, който гледа на света през розови очила. Д. Димов, Т, 521. Гледам през (с) черни очила нещо или на нещо. Книж. Възприемам нещо откъм лошата му страна и се отнасям песимистично към него. Каквито и доказателства да му посочвахме, че животът върви напред и става по-добър, той го гледаше през черни очила. Гледам с бялото <на окото (очите) си> някого. Разг. Сърдя се на някого, недоволен съм от някого, имам лошо отношение към някого. — Подкачих аз веднъж-два пъти нашия човек за женитбата, а той мълчи, гледа с бялото като биволски бик. Ем. Манов, ДСР, 214-215. От известно време ме гледа с бялото на очите си, не знам с какво съм го ядосал. Гледам с добро око (добри очи) някого, нещо или на някого, на нещо. Разг. Имам хубаво мнение за някого и се отнасям добре към него или имам добро отношение към нещо. А Темир и нойоните на останалите орди знаеха, че византийският император гледа с добро око на техните шетания из българската земя и е сключил военен съюз с хан Ногая. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 49. Чичо ми дълго време не беше гледан с добри очи от властта на село. Ст. Стратиев, ПП, 111. Гледам с <по> други очи (с по-друго око) на някого или на нещо. Разг. 1. Имам по-особено, обикн. по-благосклонно отношение към някого или към нещо. Не можеше да се каже, че Кръстевица делеше децата си — за нея и момчетата, и момичетата бяха едно. Но все пак на момичетата тя гледаше с по-друго око. Г. Караславов, ОХ I, 12. 2. Променил съм отношението си, с друго, различно отношение съм към някого или към нещо. Съзнавах ли тогава, че с други очи гледам на моята Ралица? Не започвах ли да се отчуждавам от нея, защото баща ѝ беше цар, пък аз син на негов зограф? Ем. Станев, А, 36. Гледам сеир; гледам сеира някому. Простонар. Стоя безучастно и със задоволство наблюдавам нещо неприятно за някого, забавлявам се, развличам се с нещо, което е неприятно за друг. — Сега ние требва да помагаме со сички сили.. — Право е — съгласяваше се Лазар. — Русите во война влизат за нас, а ние що... сеир ли ще гледаме само? Д. Талев, ПК, 625. Тогава шофьорът го черпеше ракия след ракия, даваше си последните пари — така, да му гледа сеира. Н. Драганов, ТМС, 87. Гледам се (гледаме се) накриво с някого. Разг. В лоши, враждебни отношения съм (сме) с някого, враждуваме с някого. Откакто го снеха от бригадирската длъжност, не бяха си разменили дума с Иван Гатев и се гледаха накриво. И. Петров, НЛ, 179. Кръстевица не можеше да проумее защо мъжете са се счепкали като котараци за тая пуста политика — очите си ще издерат.. Та те могат и да си се препират, и да си се убеждават, но защо.. ще трябва и накриво да се гледат! Г. Караславов, ОХ IV, 24. Гледам се на кръв с някого. Разг. Проявяваме взаимно неприязън, враждебност, готовност да се скараме или сбием. Изтичвам до бръснаря. Там само мен чакат: стоят на тълпа стотина брадясали субекта и се гледат на кръв. Я. Антов, ЕМ, 6. Гледам си благоутробието. Разг. Обичам да си угаждам в яденето. Гледам си живота (душата, душицата, животеца). Разг. Водя редовен живот и си угаждам. Андроница: Искам като всички хора живота си да сетя. Никола: Че гледай си пък живота. П. Тодоров, Събр. пр II, 239. Гледам си пъпа. Диал. Ирон. Стоя в бездействие, не работя, не върша нищо; бездействам. — Я ставай да организираме стачките, че ей сегичка ще се мръкне. И не си гледай пъпа, а гледай Коча какво работи и се учи! Н. Хайтов, ДР, 23. Гледам си сметките с някого. Разг. Разправям се сурово с някого, отплащам му се, отмъщавам си на някого, като го убивам. — Казак — обърна се един мургав селянин, — колко кожи ти смъкна Деяна от гърбината?.. — Ние с него сетне ще си гледаме сметките... Ще познае той кой е Димо Казаков... Г. Караславов, СИ, 107. Гледам си кефа. Разг. 1. Живея безгрижно, без трево‑

ги, като мисля само за удоволствията си или като се успокоявам, че нещо е наред, че не се нуждае от моето участие и грижи. Ще се видиш някоя сутрин милионер и туй то! Живей си тогава и кефа си гледай! Сб??СЕП, 315. "Заговор тук става, / а ние с тебе гледаме си кефа"... Ем. Попдимитров, СР, 100. 2. Само в пов. Грубо. Не се меси в чужди работи, не проявявяй излишно любопитство. — Ще ти изкапят зъбите, не бива да ядеш много захар. — Гледай си кефа... Когато му дойде времето, и да ям, и да не ям — пак ще изкапят. Д. Спространов, С, 225. Гледам с лошо (недобро, криво) око някого, нещо или на някого, на нещо. Разг. Нямам добро мнение за някого и се отнасям зле към него или нямам добро отношение към нещо. Всичко трябва да се върши предпазливо и бавно, за да не забележат турците. И без това околните турци ни гледат с лошо око. К. Петканов, ЗлЗ, 138. Чрез тях Ивайло узнаваше скритите нужди на населението. И то бе доволно от грижите му, но болярите гледаха с недобро око на тази царска милост. С право те разбираха, че Ивайло привързва към себе си градската беднота. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 463. — А знаех си урока. Зная го и сега. На̀, ако искате да ви го разправя. Ама когато не ме е страх, когато не ме гледат с криво око. Ст. Чилингиров, СБД, 65. Гледам с (под) лупа нещо. Книж. Най-старателно търся да открия някакви грешки, слабости, пропуски, обикн. в книга, съчинение или работата на някого. Гледам с очите на някого; гледам с нечии очи. Книж. Възприемам и преценявам нещо, както никой друг. От стиховете на Вапцаров звучи оптимизмът на борческата работническа класа, защото той гледа действителността с очите на работник-комунист. Гледам с четири. Разг. Нося очила, гледам с очила. Гледам с четири очи. Разг. 1. Със следв. изр. обикн. със съюз да. Очаквам с голямо нетърпение и желание да стане, да се случи нещо. — Бай Николачко, рекох, аз с четири очи гледам да снесе кокошката прясно яйце, та да го дам на детето си, а ти го вземаш. Й. Йовков, ОЧ, 14. Тъй бяха са опулиле,.. къде пътя и с четири очи гледаха отде ще са зададе някой човек, бил той какъв да е пътник. Ил. Блъсков, ПБ III, 51. 2. Действам много внимателно и предпазливо. И ловът на криви раци си имаше своите тънкости.. При вдигането на камъните водата се размътва, трябва веднага да бъркаш и да гледаш с четири очи наоколо. Д. Фучеджиев, Пл, 1969, кн. 23, 5. Гледам хатър<а> на някого. Разг.; Гледам икрам на някого. Диал. Отнасям се много благосклонно към някого, не му противореча и постъпвам, както му е угодно и приятно. — Тя, твойта свекърва, е една, друга такава не ще се намери! ‑..- Ами хубаво да ѝ гледаш хатъра, чедо! Т. Влайков, Съч. I, 1925, 209. Ще му гледа [Трайка] икрам и ще го [Прангата] слуша за всичко. Т. Влайков, Съч. III, 86. Вода и огън хатър на гледат. Погов., П. Р. Славейков, БП I, 74. Дал Господ, та не гледал. Разг. За подчертаване или изненада от голямо изобилие, богатство. Да ти (ви) гледам гърба! Разг. Махай се (махайте се). — Ха, думите ми на смях ли ги взехте! Защо се разправям с вас. Я по-скоро да ви гледам гърба. П. Тодоров, Събр. пр II, 321. Докато (додето) очи гледат. Разг. Докато съм жив. — Живо-здраво, дядо Пеньо! Как си,..? — Сполай на бога, добре съм, Андончо. То моята се е видяла веке, ама само дето тъпча грешната... Е, додето очи гледат — не може... Г. Караславов, Избр. съч. I, 121. Събаряй ги [неправдата, угнетението] без почивка, събаряй ги, докато ти е ръка здрава, докато ти очи гледат. НБ, 1876, бр. 41, 160. Ела (иди) гледай; стой и (та) гледай. Разг. Употребява се, когато някой очаква, че ще се случи нещо извънредно (добро или лошо, неприятно). Да пусна аз моите соколчета, да съчетая старата практика с новия опит, че ела гледай ти отечественофронтовска агитация. Г. Караславов, Избр. съч. II, 427. Сакраменто дио! ‑.., — тия агарянци са големи скотове, може да ни спримчат и да ни съсипят по съдове, поразено време!... па тогава иди гледай Цочка чорбаджи. Ив. Вазов, Съч. VIII, 49. Да заведем децата в една градина с узрели череши и стой, та гледай. Иди гледай хората в очите. Разг. Като възклицание — срам ме е, срамувам се от някаква своя постъпка или постъпка на близък човек, роднина. — Моето честно, незапетнено име — сега гавра в София.. Иди гледай хората в очите сега... Ив. Вазов, Съч. ХХI, 165. Как ще гледам хората <в очите>; как ще гледам в очите някого. Разг. Като възклицание — срам ме е, срамувам се от някаква своя постъпка или постъпка на близък човек, роднина. Генчо знае — ще има следствие,.., съд и затвор. Нищо. Ще мине всичко, ще се свърши. Но как след това ще се върне в селото? Как ще гледа хората в очите? Г. Караславов, Избр. съч. II, 227. — Ама сега тоя срам на мене, на детето. Как ще гледаме хората? Ами ако те затворят? Ст. Даскалов, БМ, 42-43. Където <ми> гледат очи<те>. Остар. Без определена посока, където падне, където се случи; напосоки. А след това [убийство] нападнали и самия манастир,.., а калугерите, изпоплашени, изразбегали, кому където очи гледали. К. Шапкарев, Р, 23. Мене гледа, тебе вижда; тебе гледа, мене вижда. Разг. Подигр. Кривоглед. Не мога (не смея) да гледам хората в очите; не мога да гледам <в очите> някого. Разг. Изпитвам срам, срамувам се от някаква своя постъпка или от постъпката на близък човек. Това я изпълваше с ужас. Не за това, че ще загуби поста си, а за това, че няма да може да гледа хората в очите. Защото те бяха я заан‑

гажирали предварително с добродетелите, които ѝ бяха приписали. К. Калчев, СТ, 108. Не ще гледам сеир; сеир ли ще гледам някому. Разг. Няма да се церемоня с някого, ще накажа някого, както заслужава. — Чакай — казва — да видиш как се пасат говеда по чуждо... Ехей, пале неидно, човек убивам за тоя имот, та тебе ли сеир ще ти гледам... Кр. Григоров, ОНУ, 37. Окото ми (едното ми око) все гледа (очите ми все гледат) към (в, на) нещо или някъде. Разг. Силно желая нещо, стремя се да постигна, да получа нещо. — На Дойчин окото му все към Цариград гледа! — подхвърли Гицата. К. Петканов, ЗлЗ, 177. Блъскаше си главата, но не можеше да разбере промяната в мъжа си.. Очите му гледат все към кръчмата. К. Петканов, МЗК, 137. Пусто сърце не остарява: едното ми око сѐ в шумата гледа. З. Стоянов, ЗБВ I, 452. Очите ми гледат на четири <страни>; гледам на четири. Разг. 1. Внимавам много да не ми се случи нещо лошо, някаква неприятност, действам предпазливо. Под хасъра изплашеният кон скача, бъхти се, лудее тъй, че когато Темелко го изкара на пазара, още върви като попарен, а очите му гледат на четири. Й. Йовков, ВАХ, 187. — Лошо става, на четири гледай! Малък си, а думите си като дърт мери. Лоша дума да не ти извадят, че става по-силна от нас. М. Яворски, ХСП, 160. 2. С буден ум съм, способен, хитър съм и не мога да бъда излъган. Какво не може Костадиновият син? — Той може да напише писмо, може да прочете книга и да пише сметки.. Какво не може? Очите му гледат на четири! Д. Немиров, Б, 98. През плет съм гледал. Разг. Ирон. Запознат съм до известна степен с нещо, отчасти имам представа за нещо, от нещо. Ако не съм кумувала, барем през плет съм гледала. Погов., П. Р. Славейков, БП I, 20. През рамо гледам на някого. Разг. Държа се високомерно, надменно към някого. Слез (стани), боже, та гледай! Диал. Възклицание, с което се изразява голямо учудване от нещо необикновено (най-често когато свидлив човек даде някому нещо).

РБЕ — ИБЕ Речко

Списък на думите по буква

А Б В Г Д Е Н О П