ГЛЀДАН

ГЛЀДАН, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Прич. мин. страд. от гледам като прил. 1. Който има добър вид, загладеност, придобита в резултат на грижи или угаждане. Тома приближи още повече огъня. Топлина лизна мокрите му дрехи и широка усмивка се разля по гледаното му лице. Ст. Сивриев, ПВ, 160-161. Той спомни някогашния приятел, неговото пълно, гледано тяло, късогледите очи, които се смееха... Ст. Дичев, ЗС I, 491. Гледано дете.

2. Диал. Който е обещан някому за съпруг, съпруга; годѐн. От съде Стана сакая/../ кога дойдоха, дойдоха/../ от село от Орехово/../ тамо я майка обрече./ Станини мили етърви/ от злато венец извили,/../ дор седи Стана гледана,/ венецо да си поноси. Нар. пес., СбНУ ХLIII, 379. Зажени се дете Дукадинче./../ Та отиде у Роксана града/ тамо найде за себе прилика/../ Бог да бие роксанци кметове!/../ изкарали дору три девойке,/ три девойке — се су еднолике,/../ изкарали, дума продумали: "Кой познае гледана девойкя, кой познае — нему че ю дадем." Нар. пес., СбНУ ХLIV, 44.

Списък на думите по буква