ГЛЀДАНЕ

ГЛЀДАНЕ, мн. няма, ср. 1. Отгл. същ. от гледам и от гледам се. — Нека гледат! — казваха те за мъжете си. — От гледане полза няма! Пълни очи — празни ръце!... Т. Данаилов, РВ, 11. — Лозето иска гледане като детето. Дъждец и като роса да ръсне, зарязвам всичко и пръскам. М. Яворски, ХСП, 11. След биографичната справка, която не можеше да не бъде дадена на двете дами, започна истинското ми въвеждане в това "мило общество". Започна първо с гледане на карти.. Да се предсказва на карти на ерген, какво трудно има в това. А. Станоев, П, 55. Очи от гледане не се наситуват. Погов., П. Р. Славейков, БП II, 38.

2. Остар. Начин, по който някой гледа; поглед. Особено пък привличаше моето по-близко внимание неговата необикновена разсеяност и чудното му държане и гледане. Св. Миларов, СЦТ, 136. На мене тя си пърлича, / мойто одене тя оди, / мойто гледане тя гледа, / мойто думане тя дума. Нар. пес., СбНУ, ХLVI, 65. Донка Никола думаше: / "Никола, либе Никола, (..) Че и аз не ща остана / със мойта хубост хубава, / .. / със мойто мъдро гледане". Нар. пес., СбНУ ХХVII, 232.

3. Остар. Зрение. Когато гледането ми се повреди, бях десетгодишна. Ч, 1875, бр. 1, 39. Гледането, чуенето, дишането, окусването и пипането са петте усещания у човека. Ив. Богоров, СИНЕ, 38.

4. Остар. Гледка, изглед. Виждах отпреде си долината, една част от града Брюн.. Това гледане ме възхищаваше. Др. Цанков, ТМ (превод), 148.

Ъгъл (точка) на гледане. Книж. Остар. Гледна точка. Че при Дринов, Стоянов и Друмев най-малко биха могли да се допуснат себични интереси и че главното за тях е била идеалната цел,.., това хора с манталитета на Хр. Георгиев,.., не са допускали и разбирали, бидейки техния ъгъл на гледане и тук повлиян от практицизма на класата им. М. Арнаудов, БКД, 92. Папа Григорий VII обещал да отпусне греховете на всички грешни, които въстанат против Хенриха.. От политическа точка на гледание това постъпвание било твърде изкусно. Д. Писарев, ПУЖ (превод), 67-68.

Списък на думите по буква